Ето какво споделиха някои от тях.
Прочетох "Български хроники" буквално на един дъх. Бях взела от сестра ми четирите тома, след това си ги купих, защото смятам, че всеки трябва да ги има в библиотеката, децата, като пораснат, да ги прочетат. Надявам се един ден в училище да ги изучават. Стефан Цанев означава изключително много за мен и за българската литература като цяло. Докосването до неговите пиеси е изключително преживяване. Времето е много кратко. Благодарих му за всичко, което е направил за литературата и за читателите. За мен лично той е новият Иван Вазов.
За мен той е едно явление в нашата литуратура, за което ние трябва да бъдем щастливи.
Самият Стефан Цанев говори за смисъла на театъра и неговите надежди:
Театърът от Древна Гърция досега е все един и същ – ако отразява съдбата на хората, той е хубав. Аз не си поставям никаква задача да измислям – теми има толкова много, че никога няма да мога да ги напиша, това ми е най мъчно. Благодаря на всички артисти, които ще играят моите пиеси, и докато те произнасят моите думи, аз ще бъда жив.
Репортаж от събитието чуйте в звуковия файл.
