С любопитството на пътешественик по цял ден се скитал из потайности и с храбро сърце се хвърлял в битки. Ала една вечер със сетни сили се добрал до прага на дома и рухнал. Пух, неустрашимият котарак с черно-бяла козина и добродушен нрав, за първи път се признал за победен.
Когато Пух се върнал у дома без задните си лапи и целия потънал в кръв, стопанката му сторила за него най-доброто. Веднага се свързала с организацията Let’s Adopt Bulgaria, която помага на животните в беда, и с нейна помощ котаракът бързо постъпил в столичната Централна ветеринарна клиника. А иначе, както повечето си събратя в малките населени места, и Пух прекарвал повече от времето си в свобода и се отбивал вкъщи само за храна и сън. Затова и никой не видял как котаракът претърпял толкова тежкия инцидент. Спасителите му пък до ден-днешен гадаят дали той не е пострадал от влак, тъй като в периметъра на разходките му попада железопътна линия.
Макар и сполетян от ужасна съдба, оказва се, че Пух е роден под щастлива звезда. Щом се озовал в клиниката, млад лекар сякаш припознава в негово лице своето коте, спасено от улицата, и отказва да приспи завинаги тежко ранения си пациент. Така д-р Владислав Златинов не само взема смелото решение да даде нови лапи на Пух, но и успява да стори чудото, отдало се на един-единствен лекар във Великобритания.
Операцията се състои в поставянето на титаниев имплант в костта – обяснява д-р Владислав Златинов. – Много е важно кожата отгоре да зарасне и да няма инфекции и механично дразнене. След това се закачва външната протеза – тя може да се замени, ако се счупи или износи. Идеята обаче е вграденият титаниев имплант да остане за цял живот или за максимално дълго време. За разлика от описаните единични случаи досега, Пух имаше деформация и скъсяване на едната кост. Тя беше твърде къса и с помощта на външен фиксатор беше удължена с около 1,5 см.
Със слагането на протезите Пух веднага започнал да ходи, без да изпитва страх или да се крие. По думите на лекаря, той приел новите си лапи сензационно добре. Доверчив към всички хора и послушен пациент, Пух се оказал специално коте. Затова и не звучи странно, когато докторът след трите месеца, прекарани заедно в клиниката, спонтанно казва: Трябва да благодарим на Пух!
Пациентът, за да има успешен изход, трябва постепенно да се рехабилитира – продължава разказа си д-р Владислав Златинов. – Той трябва да използва крайниците си и мускулите му да се възстановят, но в същото време не бива да се претоварват протезите. Процесът е по-сложен и отнема повече време, тъй като не става дума за човек, който може съзнателно да изпълнява препоръките на физиотерапевт.
В момента Пух живее в приемен дом в София. И макар че почти напълно е възстановил функциите си, за него не е добре да води предишния си скитнически живот. Котаракът търси истински закрилник и приятел, който да го пази от екстремни скокове. И от време на време да го води на прегледи в клиниката – при своя спасител, който също ще му остане закрилник и приятел за цял живот.
Още от гимназията исках да стана ветеринарен лекар, т.е. не е станало случайно, а извървявам своя път – разказва д-р Владислав Златинов. – Работата в толкова добра клиника ми дава възможност да се съсредоточа предимно в областта на ортопедията и неврологията. Всички тук сме отворени към външните източници на информация, които идват от западния свят и въобще от международни конференции и събития, и възлагаме големи надежди на следдипломното образование.
В момента докторът има трима нови, вече оперирани пациенти със същите травми като на Пух. И когато получи дълготрайни резултати, д-р Владислав Златинов ще ги разкаже в медицински журнал на колегите си от цял свят. Благодарение на чуждия опит успяхме да спасим Пух, затова е добре и ние да споделим постигнатото, убеден е той.
Снимки: Let’s Adopt Bulgaria
