Ако винаги смятаме, че всичко се предрешава отвън, че ние сме си такива и така ще бъде, то ще бъде така... Правим едни и същи грешки, едни и същи гигантски проекти, връщаме се винаги в началната ситуация на едни и същи проблеми, дебатът се отваря отново, и се повтарят едни и същи аргументи до безкрайност. Мисля, че се разгръща някаква национална параноя. Не е реално да бъде това.
В коментар на подзаглавието на книгата - „Записки по нашето двумислие“ Тони Николов посочи, че големият български проблем е да удържим и двете възможности едновременно:
А то няма как да стане, човек трябва в един момент да избере. Българската гениалност е да се наредим по възможност във всички лагери. Не може да бъде и така, и така. Оттам се появява и тази вечна българска дилема Русия или Европа.
Поглеждаме в един цилиндър. Виждаме добре, смятаме, че виждаме нормално. Движим се напред. Задаваме си цели. Истината е, че не виждаме нищо периферно. Ако нямаме и периферното виждане, ние нямаме достатъчно информация, за да преценим какво наистина се случва около нас. Не сме автентични дори като свидетели. Убедени сме, че много неща не се случват, те всъщност се случват около нас, а ние виждаме много малка част от онова, което можем да видим. Е, в българската ситуация тази политическа скотомия, така я нарекох, като че ли е преобладаващ метод.
Винаги ми се искало текстовете ми да се четат от по-млади хора, защото от една възраст нататък вече като че ли сме изхабени от болезнени питания, сподели още Тони Николов.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
