Осъзнавайки своето разграничаване от природата в различни измерения на културата и цивилизацията с техните условности, човекът винаги е оставал объркан и раздвоен в представите си за смъртта – дори в своя религиозен или философски екстаз. Нараняващо преживяване, екзистенциален страх, бягство от живота или негово отрицание, смъртта винаги е била тук и сега, вчера и утре, навсякъде и винаги като част от нас. Самият живот е път и пътуване към нея въпреки опитите на модерните технологии да я превърнат от естествен край в отместващ се хоризонт или предел за преодоляване. Донорството, евтаназията, киборгизирането, клонирането, своеобразното естетизиране при т.нар. „пластинати“ са само част от тези опити; освен обичайната инхумация и кремацията вече се появиха нови ритуални погребални практики, при които далеч не става дума единствено за поредни атракции или меркантилни похвати: сред тях са зеленото кремиране, космическите и рифови погребения. Как пречупват през призмата на човешкото достойнство мистерията на живота и смъртта в тези реалности биоетиката и биоправото? В разговора се включват главният асистент, доктор в секция „Етика“ на Философския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ Петър Горанов, ръководителката на магистърска програма „Интегративна биоетика“ Валентина Кънева, доцентът по социална философия и биоетика Ина Димитрова и преподавателят по биоправо в Алма Матер и Нов български университет Стоян Ставру.
