Гърция ще се нуждае от по-малко спешни заеми от международните кредитори спрямо първоначално договорените в третата спасителна програма с оглед на по-добри от очакваните бюджетни развития, съобщи в понеделник ръководителят на Европейския стабилизационен механизъм (ESM) - Класу Реглинг.
Клаус Реглинг заяви пред немския вестник "Билд", че до края на третата програма "пари срещу реформи" за Гърция през август 2018 г., Европейският механизъм за стабилност вероятно ще изплати далеч по-малко от първоначално договорените до 86 млрд. евро, тъй като гръцкият бюджет се развива по-добре от очакваното.
Коментарите идват малко преди финансовите министри от еврозоната да се срещнат по-късно днес в Брюксел, за да направят оценка на напредъка на Гърция при изпълнението на условията за нейното спасяване.
От своя страна баварският министър на финансите Маркус Сьодер призова за по-твърда позиция при преговорите с Гърция, което предполага, че Атина би трябвало да получи свежо финансиране от своите кредитори само срещу допълнителни обезпечения, като например пари в брой, злато или недвижими имоти. Ние се нуждаем от план Б, заяви Сьодер пред вестник "Билд".
Прегледът на третата спасителна програмата продължава да изпитва затруднения от закъснения и спорове между Атина и нейните кредитори от Европейския съюз и Международния валутен фонд. С оглед на нарасналите несъгласия относно фискалните цели на Гърция, опрощаването на дълга и обещаваните реформи, в последно време има увеличаване на страховете, че Европа може да бъде изправена пред нова финансова криза.
Агенция Ройтерс напомня, че властите в Атина подчертават, че те не могат да намалят допълнително пенсиите, както настояват от Международния валутен фонд, докато някои от европейските кредитори, водени от Германия, отхвърлят искането на МВФ за предоставяне на ново облекчаване на гръцкия дълг.
Фондът продължава да настоява за облекчаване на дълга и за предпазни фискални мерки, чрез които да се гарантира, че Атина може да изпълни заложените фискални цели, преди евентуално той да вземете участие в спасителната програма.
В същото време правителството на Германия, която се подготвя за избори през септември, се противопоставя на опрощаването на дълга на Гърция и заявява, че настоящата спасителна програма може да продължи, само ако и фондът се присъедини към нея. Но участието на МВФ все още остава неясно и този въпрос вероятно ще се окаже един от основните, когато германският канцлер Ангела Меркел и управляващият директор на МВФ Кристин Лагард се срещнат в сряда (22-ри февруари). Също в сряда ще се състои и среща на Меркел с президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Междувременно МВФ отказа да коментира информация на немското списание "Дер Шпигел" от края на миналата седмица, че той вероятно ще допринесе с до 5 млрд. евро за третия спасителен пакет за Гърция, отбелязвайки само, че няма промяна в неговото виждане относно споразумението, което трябва да се постигне. В петък "Дер Шпигел" цитира свой неназован източник, според който европейските кредитори вече очакват МВФ да допринесе с близо 5 млрд. евро за трета спасителна програма, след като досега те са се надявали на финансова помощ от фонда за около 16 млрд. евро.