Всеки ден една и съща информация се разхожда из медиите. Телефонните измами.
Започнаха с емоционален рекет – катастрофи, медицински проблеми и бедствия с близки, по-близки и нe толкова близки познати. Преминаха на институционален рекет – помощ и съдействие на оторизирани, както става известно по-късно, мними органи във всенародната и стигаща до лична гордост борба именно с тези тумори на общественото спокойствие. Измамниците от всеобщата гласова мобилност.
Лековерието на българите, живели във времето, когато всичко беше държава, е богата хранилка на днешния мошеник. Тези хора, независимо от личното си усещане, сега съществуват в години, когато не всичко, да не речем нещо по-точно, се съхрани от често оплакваната им младост. И от държава не се превърнахме в общество, което да саморегулира дори нравствените взаимоотношения. Защото да излъжеш и обереш събираното цял живот за черни дни на днешния пенсионер е и нравствено убийство. Но кой се интересува от това?
