Как мислим историята? Този въпрос все повече се превръща в ключов за това как живеем настоящето си и какво ще бъде бъдещето ни. Ето защо появата на книги и автори, които се опитват да мислят историческото не през клишетата, баналностите и митологемите, не през патриотарското удряне в гърдите и затвърждаването на исторически легенди, а през суровия факт и неукрасената истина, са истинско събитие за българското интелектуално пространство. Точно такава книга е „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” на Тони Николов, събрала публикувани негови текстове в сайта „Портал „Култура”. В нея се изправяме очи в очи с неподправена история, с изваждането на бял свят на факти и събития, които може и да не ни харесват, но пък могат да ни накарат да се замислим. Да се замислим, не да не мислим, защото по отношение на историята сякаш предпочитаме второто. Няма друго обяснение за нагласата да се възприемаме като роби например, въпреки че второто изречение от романа „Под игото” на Иван Вазов започва със знаменателния израз: „Господарската трапеза...” Та тъкмо тези стереотипи на масовото българско историческо съзнание се опитва да преборва книгата на Тони Николов и затова е важно да се поговори съобразно нея за това: „Как мислим историята (си)? Какво предпочитаме да огласяваме публично и на висок глас, с цяло гърло, и какво да премълчаваме или изобщо да не искаме да знаем? И как да се научим спрямо историята си да подхождаме трезво, с безпристрастност, а не с горещи емоции и гневни изблици?” Защото, мисля си, най-премълчаното в българската история не са събитията или хората, осъществили я, най-премълчаното в българската история е начинът, по който я мислим или пък не я мислим. Да се научим именно да я мислим – на това беше посветено изданието на предаването „Премълчаната история”. В него взеха участие авторът на книгата „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” Тони Николов, проф. Калин Янакиев и проф. Веселин Методиев.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
