Актрисата Мария Сапунджиева се занимава с театър от втори клас, когато влиза в театралното студио на „Братя Райкови” във Варна. Още си спомня гостуващата историческа постановка „Беласица 1014”, която гледала в захлас и си казала Аз ще правя това! Преди театралното студио е играла балет, а по-късно и лека атлетика и смята, че тези занимания са й дали много за професията.
Мария Сапунджиева е работила в няколко театъра в София, включително и в Народния театър. Но през 2008 година напуска нашата първа сцена и продължава като актриса на свободна практика. Днес играе в 13 представления на сцените на цяла България и пътува непрекъснато. Но това й дава така желаната свободата и възможността да избира текстовете и екипа на спектакъла, който иска да реализира. Постановките, в които можете да я гледате, са: в НТ – „Сако от велур”;в „Сълза и смях” – „Истината”, „Кастинг за мъже”, „Мъжът на жена ми”; в Театъра на армията – „Особености на руската любов”; Театър София – „Ревизор”; в Шуменския театър – „Д-р”; в Габрово – „Трудни за обичане”; в „Театро” / бившия Модерен театър/ - „Омайна нощ” ; в Плевен – „Едно танго с Маркес” и т. н., и т. н.
В предаването "Нощен Хоризонт" актрисата сподели, че всяка роля е предизвикателство. Един от най-важните уроци, които е научила от своя преподавател проф. Атанас Илков в НАТФИЗ, е да наблюдава хората и живота и да си „краде” модели на поведение и характери, които после да реализира на сцената. Но на тази тежка професия, според Мария Сапунджиева, може да се посвети само човек с призвание, човек, който е изпратен с мисия. Професията актьор не търпи компромиси и иска много сила и воля. За нея театърът е всичко: щастие, късмет, свобода, отдаденост, миг... Въобще... Театърът е живота ми! – обобщава актрисата, която има два „Икар”-а, един „Аскеер”, наградата за млади таланти „Иван Димов” и отличието на зрителите „Любимец 13”.
Мария Сапунджиева е много позитивен човек. Наследила го е от баба си, която се е грижила за нея като малка. Невероятната актриса силно вярва в доброто. Дори е кръстила първородния си син Добрин. А любовта е водеща в живота й. Човек трябва да е влюбен от сутрин до вечер, както го е написал Антон Павлович Чехов – казва актрисата и допълва, че е добре да се научим да живеем по този начин. Но най-силната дума за Мария е „благодаря”. Смята, че е по-силна дори от „обичам те” и трябва да си я казваме по-често. Тя го прави.
