Ваня Рей е специалният ни гост в „Мрежата“. Тя завършва икономика в Берлин. Мечтата ѝ е да бъде „шеф“ на банка, докато не „среща“ аржентинското танго, което се превръща в нейна професия. Премества се да живее в САЩ и там преподава танго вече 14 години. Пътува в цял свят като учител по аржентинско танго и достига до най-екзотичните места на Земята – Пуерто Рико, Кайманските острови, Буенос Айрес и Канкун в Мексико. С нея ви предизвикаме да мислите с нас за заобикалящия ни свят, за взаимоотношенията и общуването помежду ни – с властта, политиката и медиите през метафорите на аржентинското танго. Къде е мястото на искреността, честността и доверието в общуването, в тези два паралелни свята? Тангото е импровизация и винаги имаме пет възможности, но има правила да показваме коя от тези възможности искаме да бъде изпълнена. Затова и ролите са две – на водещ и следващ, както е и в живота, и в отношенията ни с политиците. Всеки иска да бъде харесван и затова е важно да успеем да им кажем какво искаме от тях. Но ако не им кажем, те или не знаят, или могат да се направят, че не знаят. Същото е и в тангото, в зависимост от комуникацията в двойката и опита на този, който следва, той ще реагира по различен начин на това, което ще му бъде задавано. Дали ще следва само и ще бъде сянка или дори и като следващ, той ще има глас и ще заяви себе си. И дори в тангото е по-сложно, защото в танца има много малко време за това общуване, във взаимоотношенията ни с политиците имаме цели четири години. Но и в двата свята важното е този, който следва да знае, че има права и възможности, защото ние и като следващи и като граждани сме избрали партньора си. От нас, следващите зависи дали ще бъдем безгласни или ще разберем, че и в танца, и в политиката човек трябва да има глас, който да не се колебае да изкаже, защото никой няма да те слуша, ако не говориш.
