Либрето: Петър Филчев – по едноименната творба на Йордан Йовков.
Премиера: 2 ноември 1962 г. Варненска опера, диригент Недялко Недялков, режисьор Николай Николов.
Операта е поставяна още през 1970 г. отново във Варна този път с диригент Влади Анастасов и режисьор Стефан Трифонов, а след това и в София – на 11 октомври 1970 – диригент Борис Хинчев, режисьор николай Николов. Играе се и в Русе същата година. През 1971 е поставена в Плевен, а праз 1974 в Нордхаузен, Германия. Постановката в Пловдив е през 1975, в Бургас през 1979, а във Варна през 1980. През 1981 операта се играе в Чехословакия.
Действащи лица:
• Куцар, мелничарски работник – бас
• Албена, негова съпруга – сопран
• Нягул, мелничар – баритон
• Сенебирски, син на богат чифликчия – тенор
• Ханджията, кмет – бас
• Дядо Власю – тенор
• Савка, приятелка на Албена – мецосопран
• Първа махленка – сопран
• Втора махленка – мецосопран
Място на действието – сило в Добруджа, 20-те години на 20 век, през Страстната седмица.
Първа картина
На мелницата. Мливари от съседни села са дошли да смелят житото си. Посреща ги мелничарят Нягул, а Куцар пренася чувалите. Всички се удивляват на огромната сила на Куцар.
Иде Албена и носи обяд на мъжа си. Сенебирски я издебва, говори й за любовта си, увещава я да дойде при него в Сенебир. Не помагат и заплахите – Албена го отблъсква. Влезлият Куцар изпраща жена си вкъщи,
а Сенебирски се опитва да го привлече на работа в своя чифлик. Отказът разгневява Сенебирски и той разкрива пред Куцар, че Албена го мами с Нягул. Вечер, когато Куцар отива при конете, те се срещат в стаята зад мелницата. Куцар е потресен – той не може да повярва и се нахвърля върху Сенебирски, който уплашен избягва.
Втора картина
Същата вечер. В стаята зад мелницата. Нягул очаква Албена. Любов изпълва сърцето му. Но мисълта за Куцар не му дава покой. Нягул не намира сили в себе си да направи решителна крачка, за да бъде Албена само негова…
Албена иде. Тя с тревога разказва за срещата си със Сенебирски. Нягул я предупреждава да бъде предпазлива, за да спрат из селото лошите приказки за нея.
Албена замечтано рисува бъдещия им общ дом… В този момент влиза Куцар. Разярен, той изгонва жена си. В душата му се надига вълна от гняв и ярост, обида и горчива болка – как може така да постъпи с него Нягул, онзи Нягул, комуто е бил предан като куче, когото е слушал покорно като роб и в когото тъй сляпо е вярвал…
Трета картина
След няколко дни. В селската кръчма. Куцар влиза мрачен. Отказва да се присъедини към шумната и пияна компания на Сенебирски.
Иде Хаджията, който заплашва селяните с „мор по добитъка” и „град по нивите”, загдето пиянстват през Страстната седмица. Дядо Власю, подкрепян от останалите, отвръща с подхвърляния и подигравки. Влезлият Нягул изпъжда Сенебирски заедно с компанията му от кръчмата. Хаджията анатемосва „безбожниците”.
Останал сам с Куцар, Нягул се опитва да го подчини отново на своята воля. Обаче Куцар отказва да пренася чувалите и да иде при конете. Той се хвърля върху Нягул, готов да го убие. Нягул изпъжда от работа Куцар, който си тръгва със сурови закани.
Четвърта картина
Същия ден. В дома на Албена. След случката в мелницата Куцар е забранил на Албена да излиза от къщи.
Две махленки са дошли да споходят Албена и да поклюкарстват. Савка която идва по-късно, ги упреква загдето одумват Албена. Останала сама с нея, тя се опитва да я разтуши, но при вида на мрачния Куцар бързо си отива.
Куцар е дълбоко развълнуван след свадата с Нягул в кръчмата. Той заплашва Албена с убийство, заканва се да обади Нягул за това, че тайно продава крадено жито, и да разкрие пред всички измяната на Албена. Албена заплаква, а Куцар се опитва да я успокои – тя не бива да плаче, ето, утре двамата ще заминат за Сенебир, там ще работят, там ще живеят и ще бъде хубаво.
Уморен от всичко преживяно, Куцар тръгва към стаята си. Останала сама, Албена прозира безизходността, в която се намира.
Незабелязано е влязъл Нягул. Албена с безпокойство му съобщава за заканите на Куцар.
Нягул, загубил контрол над разума си, се спуска към стаята където спи Куцар.
Албена не намира сили да го спре…
Пета картина
След един ден. Селска улица. Привечер. След убийството на Куцар Нягул се е предал. За да предпази Албена от подозрение, той е обяснил престъплението си със страха, че ще бъде издаден за житото, което е крал…
Албена придружена от Савка, се връща от погребението на Куцар. Напразни са усилията на Савка да я утеши. Сенебирски, който се крие наблизо, изчаква Албена да остане сама и отново й предлага любовта си. Тя с презрение го отблъсква и се прибира у дома.
Разярен от нейния отказ, Сенебирски разкрива пред всички истинската причина за смъртта на Куцар. Насъбралият се народ, подстрекаван от Хаджията, сипе клетви срещу Албена. Тя излиза, цяла излъчваща хубост, и признава вината си. Селяните занемяват.
В този момент стражарите водят Нягул. Албена се спуска към своя любим. Тя иска да тръгне с него, да сподели участта му.
Сега всички – мъже, жени, стари и млади, са обзети от една мисъл – Албена не е виновна, не я даваме, оставете ни я, какво е нашето село без Албена!
Трогната от обичта на хората, Албена се прощава с тях и тръгва след своя единствен любим.
