Годината е 1917-а. Санкт Петербург, по това време Петроград, бушува. Революционни тълпи са изпълнили улиците. Група матроси с черни бушлати и с натъкнати щикове търчат към Зимния дворец. Въздухът мирише на пот, на махорка, на барут и на несигурност. От една къща на „Невский проспект” излиза възрастна дама, дъщеря на декабрист.
– Какво става, господа? Какъв е този шум? – пита дамата и напъхва ръце в самурения си маншон. – Да не би пак да има революция?!
– Точно така, мадам! – отвръща един от моряците. – Революция! Урррааа!
– Добре! – кимва тя. – И за какво се борите?
– Борим се да няма вече богати!
– Странно… – вдига вежди щерката на декабриста. – А моят баща се бореше да няма вече бедни!...
Това е виц още от времето на Октомврийската революция, която въпреки всичко не постигна целта си – да няма вече богати, както и декабристите не успяха да направят така, че да няма вече бедни. Трудно се осъществяват такива грандиозни замисли. Дори когато са толкова благородни като замислите на революционерите-декабристи.
Но нека оставим историята и историческите анекдоти на специалистите и да се потопим в нашето си съвремие.
