Христос Возкресе и от мен, драги слушатели. Моля да ме извините, но темата на деня ще започна с нещо лично. За мен днес е малък празник – след седмица търсене из аптеките на София най-после открих лекарството, което личната ми лекарка ми предписа. На едно място просто го нямаше, на друго ми обясниха, че в момента било изтеглено от складовете, на трето ми предложиха или по-малки дози, от които да вземам по две, или заместител, който вършел същата работа. В резултат кръвното ми взе да се вдига, вместо да се регулира, така че разбирате в какво настроение съм днес, когато най-после имам заветните хапчета. И като се поуспокоих, се замислих по-внимателно.
Преди всичко се сетих, че съм чувал и за по-страшни случаи от моя. Мине-не мине време, пък току се заговори, че едни лекарства са изчезнали, че са поскъпнали безпричинно и безобразно, че са извадени от някакви списъци за сметка на други, от друг вносител или производител. Изчезват средствата ту срещу чернодробни, ту срещу онкологични, ту срещу редки заболявания. Принудително процъфтя лекарственият туризъм – хиляди хора пътуват в чужбина, за да си купуват каквото им трябва, един приятел дори капки за нос си пазарува зад граница.
