В българската културна история има периоди, когато са ставали неща, равни, а понякога дори превъзхождащи събития и случки не само в балканските, а и в европейските страни. Един такъв период е в началото на ХХ век, когато у нас се разгръща културно движение, можещо да ни изпълва и всъщност изпълващо ни само с гордост. Тогава творят фигури като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Пейо Яворов, на критическата сцена се изявяват умове като д-р Кръстьо Кръстев, Симеон Радев, Андрей Протич, сред художниците личат имената на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов, Никола Петров, Александър Божинов, работят културтрегери, преводачи и интелектуалци като Александър Балабанов и Константин Величков, първите си стъпки на литературната пътека правят Елин Пелин, Антон Страшимиров...
Изобщо епоха в българската култура, на която можем само да се радваме и възхищаваме. Та тъкмо през тази епоха на сцената се появява и един призван издател, публицист, популяризатор и просветител – Павел Генадиев.
Призван, защото след списанието „Библиотека”, което се превръща в прозорец към културния свят за мнозина тогавашни млади българи, той начева издаването и на списание „Художник” – едно от най-пълнокръвните, богатите и изпипани и в полиграфическо, и в съдържателно отношение списания от онова време. В него публикуват тъкмо водещите фигури на българската литература тогава, рисуват най-изтъкнатите български художници, биват представени имена от световната културна съкровищница, издават се албуми и специални приложения, сред които е и класическата стихосбирка на Яворов „Безсъници”. Изобщо списанието е културно-издателски факт, за него обаче се знае твърде малко и затова е толкова отрадна появата на подготвената от проф. Милена Георгиева мемоаристика на Павел Генадиев, изготвена от него за Българската академия на науките: „Кратки характеристики и спомени за художниците-сътрудници в списанието ми” и „Спомени и факти за създаването и разпространението на литературно-художественото списание „Художник” 1905-1909. Безценен труд, изпълнен с изключителна вещина, научна добросъвестност и отлично познаване на епохата и личностите, съставляващи я.
Предаването „Премълчаната история”, призвано да пази и културната памет на България, не остава безучастно и на 26 април 2017 г. посвещава своя брой на толкова важното културно събитие. С помощта на проф. Милена Георгиева и на д-р Пламен Петров представяме пред нашите слушатели значението и смисъла на списанието за българския живот в началото на ХХ век. Пред нас изпъкват личности, всеотдайни и предани на културата и словото, щедри и въздаващи.
