Той е от рядко срещаната комбинация „талант плюс скромност”. Комплиментите по-скоро го притесняват, отколкото да му дават повод да се възгордее. Звукът му брилянтен, но ако се опиташ да го похвалиш му, ще отвърне с шега. Твърди, че мястото му е в оркестъра, защото „не познава световноизвестен флейтист, който да не е същевременно и действащ оркестрант”, но всички, които са го слушали като солист, знаят, че е изумителен инструменталист, и че да го слушаш е истински празник за душата!
Явор винаги дава всичко от себе си - независимо дали е на сцената като част от големия състав на сцената, дали солира или е в ролята на преподавател, която също му приляга чудесно. Един истински, дълбок, предан на изкуството си музикант, който макар да не акцентира върху това, обожава своята професия си и гледа на нея не само с любов и благодарност, но и - с голяма доза оптимизъм.
