Педагози, музиколози и етно-музиколози присъстваха на 17-тия рожден ден на програмата „Ключ“ към Израелската филхармония, чиято емблема е хибрид между обикновен и сол-ключ. В музикалната програма от първия ден публиката можеше да се възхити или да се позабавлява как арабско-еврейският оркестър „Шеш-беш“ (в превод играта табла), съставен от етно музиканти и оркестранти от филхармонията, показа, че без да се промени нито една нота в Славянски танц №8 на Антонин Дворжак, той може да звучи като палестинска музика или увертюрата на „Самсон и Далила“ от Сен Санс може да се превърне в еврейски напеви. Като потвърждение, че всичко е възможно в музиката, бе изпълнението от брас оркестър еднакво добре на Прелюд № 7 от „Изкуството на фугата” на Бах, както и на клейзмерска музика и джаз. Това бе отговор на музикантите на призива на министърката на културата на Израел да се изпълнява повече етническа музика.
Започнахме нашата програма преди 17 години, с ученици от началното училище. Целта бе приобщаване към класическата и оперна музика. Не мислете, че това е цикъл от концерти. Докато се стигне до слушане на сериозна музика в концертните или в оперната зала има дълга работа на учителите по музика. Непрекъснато им правим курсове за усъвършенстване по нашата програма. При това не само на тях, но и на всички други учители, които се интересуват. След това се насочихме и към учениците от прогимназията, а после и към гимназистите. Те нямат часове по музика в училище (освен в музикалните училища). Важно бе да намерим начин да им е интересно да присъстват на извънучебни занятия. Имаме програма и за децата от детската градина и детските ясли. Естествено, имаме и програми за цялото семейство. Тази подготовка за слушане на сериозна музика е много различна в различните краища на страната. Едно е да подготвиш деца, в чиито семейства има традиции за възприемане на такава музика, и съвсем друго - при децата на бедуини, араби, друзи или други малцинства, както и децата на чуждестранните работници, които се трудят в Израел. Интересни са и дните на музикалните инструменти във филхармонията и оркестъра на операта. Например събираме на концерти децата от цялата страна, които свирят на даден музикален инструмент . Те се срещат с оркестрантите, които също свират на него. Има и концерти, където този инструмент е солиращ. Особено интересен бе денят на кларинета. Не знам дали учениците от музикалните школи и училища са си давали сметка какви са възможностите на този инструмент във всичките стилове. А също … на човешкия глас. Той е уникален инструмент!
Не е достатъчно година, две или три, за да се подготви поколение на слушатели. Чак сега можем да откъснем първите плодове. За нас е важно да има последователност в дейността ни. Работим крачка след крачка, година след година и чак тогава можем да кажем, че нещо сме отключили в съзнанието на учениците. Важно е да покажем на музикални педагози от целия свят какво сме постигнали и да се поучим от техния опит. Как откриваме, че нещо сме отключили: когато младежта започне да слуша канала за класическа музика на израелското радио и в ютюб класически проведения, без някой да иска това от тях.
Не се опитваме да се конкурираме с технологиите, които младежта толкова обича, а ги използваме за нашите нужди. Например ако ученик изучава даден инструмент е естествено да слуша по интернет изпълненията на виртуози по него. Когато бъде филмирано изпълнението на самия ученик, той може да коригира техниката на свирене, сценичното си поведение, и др. Технологиите ни помагат дори в такива отдалечени места, например в пустинята, където е трудно да се намери частен учител, да водим занятия по отделни инструменти, солфеж и др., а и също за обща музикална култура. Чак накрая ги каним да чуят концерт или спектакъл "на живо", разказа педагогическата директорка на програмата „Ключ“ към Израелската филхармония д-р Доче Лихтенщейн в интервю за предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива”.
