Европейските пазари на акции се намират под натиск от продажби за втора поредна сесия на търговия. Инвеститорите са в напрегнато очакване на очертаващия се "тройно критичен" четвъртък, когато е редовното заседание на ЕЦБ, предсрочните избори във Великобритания и показанията пред Сената на САЩ на бившия шеф на ФБР Джеймс Комин във връзка с обвиненията за намеса на Русия в предизборната битка за Белия дом през есента на 2016 година.
Допълнително негативно влияние върху инвеститорския риск-апетит оказа и набиращата скорост политическа криза в Близкия изток, след като Саудитска Арабия и още няколко други страни от Персийския залив преустановиха дипломатическите си и търговски отношение с Катар, обвинявайки емирството в намеса в техните вътрешни работи и в подкрепа на тероризма.
Въпреки че се очаква ЕЦБ да запази досегашната си стимулираща парична и лихвена политика, редица икономисти и анализатори предполагат, че на заседанието в четвъртък банката може да направи по-позитивна оценка на икономическото развитие в еврозоната и да даде първи предварителни индикации за предстоящи промени в провежданите от нея политики. По същото време ще се следи с интерес и изборният ден в Обединеното кралство на фона на последни доста разнородни проучвания на общественото мнение, показващи от запазване на все още голяма преднина на Консервативната партия на премиера Тереза Мей пред следващата я Лейбъристка партия, до стопяване на тази разлика между тях към около един процентен пункт.
Показанията на бившия шеф на ФБР Джеймс Коми във връзка с обвиненията за намеса на Русия в предизборната битка за Белия дом също ще бъдат във фокуса на вниманието на световните финансови пазари в четвъртък с оглед на информации пред време, че президентът Доналд Тръмп е поискал от него (когато Коми все още заемаше отговорния си пост) да спре разследване срещу бившия съветник по национална сигурност Майкъл Фолин, който подаде оставка през февруари, след като стана ясно, че е обсъждал американските санкции срещу Русия с руския посланик във Вашингтон.
Напрегнатото очакване на "тройно критичния" четвъртък допринася за понижение на общия европейски индекс Stoxx Europe 600 за втора поредна сесия на търговия. Днес индексът се понижава с 0,43% към едноседмично дъно от 390,50 пункта в резултат най-вече на агресивни продажби на акции на компании от фармацевтичния сектор. Акциите на Roche Holding AG падат с цели 4,53%, след като клинични тестове на швейцарския фармацевтичния гигант показаха доста скромен позитивен ефект за жените, взели експерименталното лекарство за борба с рака – Perjeta.
Немският фондов индекс DAX се понижава с 0,77%, след като вчера борсата във Франкфурт беше в почивка за официалния католически празник "Петдесетница след Великден", докато френският фондов индекс CAC40 губи 0,52% от стойността си, а британският индекс FTSE100 се понижа с 0,1% след спад с 0,3% по време на търговията в понеделник.
Геополитическата криза в Персийския залив и предстоящите ключови събития в четвъртък се отразяват и на валутните пазари, където японската йена и швейцарският франк се ползват отново със статута на "валути убежище". Днес щатският долар се понижава с с 0,95% към 7-седмично дъно от 109,41 йени, а еврото – с 1,04% до триседмично дъно около 123,02 йени. В същото време единната валута удари 5-седмично дъно от 1,0843 швейцарски франка, докато зелените пари опитват за втори пореден ден на търговия да стабилизират около 0,9650 франка – недалеч от тяхното 7-месечно дъно около 0,9617 областта, достигнато в края на миналата седмица.
Британската лира пък консолидира около 1,2900 долара, реагирайки предпазливо на последни доста разнопосочни проучвания на общественото мнение по-малко от 48 часа преди предсрочните избори във Великобритания на 8-и юни. Някои от проучванията показват, че преднината на торите на Тереза Мей пред лейбъристите на Джереми Корбин е все още около 11-12 процентни пункта, но според други тя вече е сведена до едва около процент. Междувременно агенция YouGov представи свое последно моделно проучване, изследващо отделните избирателни райони, което показва, че Консервативната партия може да разполага след изборите с едва 304 депутати в новия парламент на страната спрямо досегашните 330 депутатски места, оказвайки се по този начин с цели 22 депутата по-малко от минимално изискуемите за пълно мнозинство 326 гласа. В същото време Лейбъристката партия може да спечели 266 депутатски места, или с цели 37 депутати повече от тези, с които разполагаше в досегашния парламент.
