Много са любителите на везмото. Шият гоблени, бродират карета, покривки, кърпички, украса за дрехи. Но да посветиш шест месеца почти денонощен труд, за да извезеш карта на своето родно място, не е по силите на всеки. Правят го като хоби три везбарки - на 11, на 50 и на 55 години от село Баничан: Христина Катранджиева, Таня Качарова и Румяна Джибова. Картата е необикновена, защото в нея са използвани 23 уникални и характерни за селото шевици-реликви, които се срещат в старинните носии. Така древната везана памет на Баничан оживява в наши дни. За труда си везбарките са получили много наши и международни награди. Освен че е бродирана изкусно, от картографска гледна точка везаната карта е направена също изключително професионално. Дори е потърсено мнението на специалистите, за да отговаря на картографските принципи и изисквания.
Изобщо в Баничан никога нищо не е случайно. Що за място е това селище, за да вдъхновява така всеотдайно своите жители? Намира се в община Гоце Делчев, недалеч от границата. Слави се с красивите си традиционни носии, везани с кръстат бод от поколения сръчни жени. Мъжете се отличават със силен дух и свободолюбие. В историческата летопис на селото са записани много имена на родените в Баничан македоно-одрински опълченци. Удивително място е Баничан. На територията му има минерални извори и две реки - Места и Туфча. Над селото преминава най-дългият и най-труден прелетен път на белия щъркел от 12 000 км в едната посока.
Как да избродираш толкова истории, фамилна памет, традиции и природна хубост? Може! - казва Румяна Джибова от Народно читалище „Изгрев - 1930”. Освен огромна любов към родното място, познаване в детайли на тънкостите от костюма на баничанката, везбарките трябва да са готови изкусно да възпроизведат върху картата близо 900 000 бода. Като разбира се, за целта да приготвят 5 000 метра естествени памучни конци, колкото е разстоянието от малкото село до големия общински център. А защо го правят? Реторичен въпрос! Това е селото, което не трябва да забравяме, каквото и да се случва, колкото и трудно да е. Защото в кръвта си носим благословената мисия да търсим светлината на старината и да я предаваме на децата ни. Предците ни пращат писма до нас - да ги прочетем с очите си, да ги приемем със сърцето си, гордо да се извисят в съзнанието ни, за да оживее духът им.
Колко голяма е силата на везмото? Картата с културните символи на Баничан отдавна е надхвърлила пределите на страната и на Стария континент. Тя е уникална приказка, която в Международната година на картата, обявена от ООН, по свой начин разказва за любовта на хората към своето родно място. Другата творческа идея е свързана с плетенето на пъстри чорапи, като част от българската фолклорна носия. В селото е създадена пътуваща етнографска сбирка на чорапите. Толкова много хубост и енергия само в едно селище! Дали пък майсторките от Баничан не ни изпращат послание, че красота има навсякъде, от нас зависи да я открием и споделим с другите?! Чуйте интервюто на Петра Талева с Румяна Джибова.
