Има ли нещо общо между художествената гимнастика и танците, когато е замесен представител на силния пол. Оказва се, че има и това е Светлин Димитров.
След дълги години в спортните танци, днес двукратния шампион на страната и трикратен носител на Купата на страната е хореограф и работи с националния отбор по художествена гимнастика.
Какво го накара да приеме това предизвикателство, липсват ли му спортните танци и какви са впечатленията му от двуседмичния му престои в Япония ще чуете в интервюто му пред Кръстина Иванова за предаването „Нощен Хоризонт“.
Аз обичам да предизвиквам себе си. С Илиана се познаваме от форматите. Аз приех, още когато ме викна на среща и ми каза: "искаш ли?" и аз не се замислих и казах – искам. Искам, защото и в последствие, разбира се, след като виждаш, че има резултат от твоята работа и се амбицираш повече, за да се случва доброто. От малък съм с партньорки, с момичетата около мен и познавам всичко около тях и нямам проблем с характерите им.
Нашата задача с Маргарита и Елица е да направим така, че гимнастичките да бъдат музикални в своите съчетания. Не е само да пуснеш музиката и гимнастиката или ансамбълът да си направят нужните изхвърляния и улавяния. Трябва да бъдат артистични, музикални, трябва в точния момент, в точната секунда от музиката те да бъдат с различно настроение, за да могат да пресъздадат музиката и да я почувстват.
Ансамбълът, благодарение на Весела Димитрова и на Михаела Маевска, вече е една почти сработена машина. Те изглеждат като ансамбъл. С тях се работи лесно. Те са като машини. В индивидуалното е по-различно. Те разчитат сами на себе си. Там е по-отговорно. Там трябва да опознаеш самата гимнастичка, за да знаеш какъв подход да избереш. Трябва да стигнеш до душичката ѝ, да знаеш какво и как да ѝ го кажеш.
За първи път отидох в Япония. Там не е друг свят. Там е друга Вселена. Нямат нищо общо с нас, завърши Светлин Димитров.
