Една от основните теми на деня, разбира се, са събитията в Асеновград. Аз обаче няма да ви говоря за асеновградския инцидент, за асеновградските протести. Защото има опасност да ме обвините в расизъм, в ксенофобия и в какво ли не друго, което могат да измислят разни непеота и прочее комитети. Ще споделя с вас само някои свои разсъждения за ксенофобията.
Започвам…
По природа българинът не е ксенофоб. Всъщност не би могъл и да бъде – ксенофобията не е нещо, което се предава по генетичен път. Тя се възпитава у човека. А векове наред българинът е възпитаван в толерантност. Той се отнася добре и към чернокожите, и към кривогледите, и към шахматистите.
Но…
Представете си следната ситуация. Представете си, че в България има около един милион шахматисти и деветдесет и пет процента от тях са безработни. А седемдесет процента от тях са и неграмотни. Какво става от един безработен и неграмотен шахматист? Само престъпник става, нищо друго!
А сега си представете какво ще пише в полицейските сводки и във вестниците при това положение.
