Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 29 юни се навършиха 110 години от рождението на диригента Михаил Лефтеров – един от строителите на българската музикална култура, започнал творческия си път още преди Втората световна война и продължил с ярки концерти и много успешни оперни постановки през 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век в София, Русе и Пловдив. В рубриката „Срещи, гласове, съдби“ в Неделния следобед професор Павел Герджиков припомня не само кариерата на Михаил Лефтеров, а споделя и личните си впечатления от работата с изключително прецизния и скромен български диригент: В човешкия живот винаги има случаи, когато много заслужили, стойностни хора, високи професионалисти някак си остават по-встрани от общественото внимание и признание. Аз не мога да си представя съдбата и изграждането на Софийския оперен театър без Асен Найденов, без Атанас Маргаритов, но не мога да си ги представя и без Асен Димитров и Михаил Лефтеров... Реших, че тъй като Михаил Лефтеров е един незаслужено забравен човек, останал встрани от общото внимание и светлината на прожекторите, трябва да бъдем честни и към неговата памет и към това, което той е направил и вградил като можене, като интелект, като висок професионализъм в постройката на българския оперен театър... В съзнанието на много хора Михаил Лефтеров е диригент. И е правилно да бъде така, но преди да стане диригент, той е завършил пиано в Музикалната академия. Започнал е да свири още на пет години. Учил е при професорите Иван Торчанов, Андрей Стоянов, Панка Пелишек. Много млад, на 20-годишна възраст завършва Академията и в тези години той е много активен концертиращ пианист... Лефтеров е акомпанирал на рецитали и концерти на звезди като Тодор Мазаров, Елена Николай, Петър Райчев, Цветана Табакова, Любен Минчев, Саша Попов – в качеството му на цигулар, Михаил Попов, Недялка Симеонова, Петър Христосков, Васил Чернаев, както и много чужди изпълнители. Той започва диригентската си кариера през 1936 година, когато е основан Царският симфоничен оркестър – по-късно Софийска филхармония. Може да се каже, че Лефтеров е един от основателите на Филхармонията. Явно, че след като е работил като камерен музикант със Саша Попов, той го е поканил и за диригент на Царския симфоничен оркестър... Аз го помня много добре, най-напред като зрител. Не веднъж съм говорил за първото ми посещение в Софийската опера – спектакъл на „Веселите уиндзорки“. Това е негова постановка и на тандема Хаджимишеви. В годините на обучението ми в Академията той беше и мой преподавател. Тогава вече не беше в Софийската опера, но често гостуваше там. От 1966 Лефтеров беше главен диригент на Учебния оперен театър към Националната музикална академия, която тогава се казваше Българска държавна консерватория... Днес ми се иска да кажа още, още и още хубави неща за този много коректен, възпитан, кротък човек. Човек, когото не съм чул никога да повиши тон. Той говореше общо взето тихо. Внушаваше това, което искаше да внуши на студентите и на колегите в театъра с тих глас, но си гонеше целта. Никога не отстъпваше от това, за което настояваше. Запомнил съм го като един изключително точен, прецизен музикант. Човек, за когото мога да говоря само с голямо уважение...