Да нахраниш душата на ближния не винаги изисква кой знае какви усилия. Достатъчно е да се отвориш към другия и с вяра да извървиш първите крачки.
Девора и Давид, необикновени досущ като имената си, вече са минали най-стръмната част от пътя. И знаят, че когато пристигат, вратата е отворена за тях. Всяка седмица младежите носят на хората от пенсионерския клуб в столичния кв. “Младост” топла храна. Ала не тя е най-важната. “Не просто хляб, а споделена трапеза. Не просто черпак супа, а ястие от домашно огнище”, е веруюто, което изповядват те.
Когато за първи път застават пред възрастните хора, Девора Ковачева и Давид Крумов прочитат в погледа им една-единствена нужда – някой да отиде и да разговаря с тях. Посрещат ги с ръкопляскане, с прегръдки, с думи на благодарност, с търкулнали се по бузите сълзи. И всеки до един – млад или стар, отнася първия специален спомен от една повтаряща се вече пети месец среща.
Нарекохме нашата инициатива “Споделена трапеза”, защото на една такава трапеза, на която има нещо сложено за хапване, ние споделяме предимно истории, преживявания и мечти – разказва Девора. – На свой ред, възрастните хора също ни споделят и по този начин им създаваме усещането, че наистина са ценни и значими. Много от тях живеят сами, някои нямат деца и внуци, а други са останали самотни, защото потомците им са заминали нанякъде. И в един момент идват млади хора, които споделят не само храната си с тях, но и своите мисли и чувства. За тях това е толкова специално време – те имат нужда не толкова от храна, а по-скоро от човек да ги изслуша. Така че по-скоро наблягаме на това.
Девора и Давид са хора на изкуството – тя свири на арфа и учи в Музикалната академия, а той – студент по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Двамата се откриват един за друг преди няколко години. И сякаш, за да укрепят вярата си във вечната любов, я срещат сред новите приятели.
Това е една възрастна двойка, преминала през доста неща заедно – той в момента не се чувства добре, а тя все още е в добро състояние и се грижи за него. Двамата много се обичат, много се уважават. И това, което те споделиха като история, е как повече от 50 години продължават да бъдат заедно и въпреки всичко да споделят всеки един ден, да се ценят един друг и да ценят себе си. Всичко това беше много силно за мен, защото, нали знаете, навсякъде около нас говорят, че любовта е временна, от днес за утре и после срещаш друг човек. Но ние като млади хора вярваме във вечната, в истинската любов и това семейство ни го доказа и насърчи страшно много.
Накрая ще бъдем съдени по милосърдието си, ни казва Светото писание. А този дар носят в сърцата си Девора и Давид, които мечтаят да се обичат вечно и да оставят следа в нечий чужд живот.
Двамата с Давид сме израснали в християнски семейства и това, което са възпитали у нас, е да вярваме и да вършим добри дела – казва Девора. – Моите родители винаги са ме учили – протегни ръката си, не живей за себе си. Просто бъди отговор за някого, помогни. И не само са ме учили, но са го правили. Израствайки в такава среда, в един момент си дадох сметка, че аз все едно нищо друго не знам. И не е ли това, което всеки от нас трябва да прави?
Ако и вие като Девора и Давид искате да споделите вечерята с достойните самотни възрастни хора, приготвена с любов, потърсете ги във фейсбук. Защото, както казва папа Франциск, “наш ближен е този, когото срещнем по пътя си и се нуждае от нашата помощ”.
Снимки: личен архив
