„Любов отдалече“ е една от четирите опери на Кая Саариахо, всичките по либрето на Амин Маалуф и всичките омагьосващи. В постановката на Метрополитън басбаритонът Ерик Оуенс е в ролята на трубадура Жофре, който идеализира жена, която никога не е виждал. Сопраното Сузана Филипс е Клеманс, обектът на неговата любов, а мецосопраното Тамара Мъмфорд е Пилигримът, който прекосява морето, за да свърже двамата. Сусана Мялки е на диригентския пулт.
От премиерата си в Залцбург през 2000 година „Любов отдалече“ е омагьосала публиката по цял свят. Операта е за трубадура Жофре Рюдел и неговата „любов отдалече“ Клеманс. Основава се върху живота на френски княз от XII век, който пише прекрасни песни за несподелената любов. Операта показва силата на музиката да преминава границите и да свързва душите – песните на Жофре го свързват с Клеманс защото пилигримът й ги изпява. Клеманс е французойка, но живее отвъд морето в Ливан, един вид изгнание. Както е известно, либретист е изтъкнатият писател Амин Маалуф, роден в Ливан. Кая Саариахо е родена във Финландия, но и двамата живеят в Париж през по-голямата част от живота си – доброволно изгнание, така да се каже. Либретото на Маалуф е на френски с малко от поезията на Жофре на провансалски диалект, известен като окситански. Музиката създава алюзия със Средновековието чрез определени танцови ритми и модални хармонии, които обаче тук звучат извън времето. Ние сме потопени в музикално царство, където времето и пространството изглежда не важат.
Постановката на Робер Льопаж също е доста хипнотична. Според него морето има доста живо присъствие в сюжета и в музиката – то едновременно разделя и свързва двамата влюбени. Затова той преобразява сцената на Метрополитън в море от светлини. А хорът пее от самото море, като че ли е част от него. Понякога той функционира като нещо като хора от гръцката трагедия. В други случаи хорът е звуков мост между оркестрината и сцената, свързан с богатата оркестрация и деликатни електронни ефекти, за да създаде някои спиращи дъха звукови пейзажи. Има само три действащи лица: Жофре, Клеманс и Пилигримът, който е мъжка роля, но написана за мецосопран. И въпреки че на героите не им е възложено много физическо действие, в емоционалния им живот има изключително напрегната драма. Операта се занимава с това как хората идеализират обекта на своята любов, за да съответства на техните нужди. Жофре си мечтае за съвършената жена, а Пилигримът му казва точно толкова, че той да си помисли, че я е намерил. Клеманс копнее за Франция и се подхранва с мисли за някого във Франция, който копнее за нея. Песните на Jaufré, които Пилигримът пее на Клеманс, всъщност са по стихове на действителния Жофре Рюдел. В операта има интересен разговор между Пилигрима и Жофре. Пилигримът си признава, че е изпял песните на Клеманс малко приблизително, отгоре-отгоре, и трубадурът е бесен, понеже е вложил цялото си сърце и душа в тях. Какво да се прави – съдбата на твореца…
Съдържание на операта „Любов отдалече“
