63
От 21 юли до 5 август – вторият фестивал „Опера на върховете“ тази година предложи още по-богата програма. Още продължавам да се възхищавам на гениалната идея на акад. Карталов да прави опера тук. Божествено е. И хората го разбраха, защото билетите отдавна бяха свършили. Нямаше места и по хотелите в града, както и в съседните населени места. Дори в Чипровци не можеше да намериш къде да преспиш. Програмата разделена на два модула – оперен и балетен, и отделно от тях фестивалната импресия „Вагнер – Магура – богове, великани, джуджета, вакюри“. Пламен Карталов разказа, че е открил нова зала и така е обогатил импресията с възможност да включи и фрагменти от „Парсифал“. Приказната разходка из пещерата Магура с гид не оставя никого равнодушен. Стъпка след стъпка преминаваш през стръмни галерии, през залата с рисунките, докосваш се до сталактити, възхищаваш се на страховито надвиснали сталагмити. Понякога, ако имаш късмет може и прилеп да видиш. И в този преход се явяват героите на Вагнер – богини, богове, герои и джуджета. На изхода те изпращат валкюрите, които те канят на чаша вино от прочутата едноименна изба.
Сцената в крепостта те оставя без дъх още щом прекрачиш портата. Приказно обагрени от лъчите на залязващото слънце скали са грандиозен фон за спектаклите. И организацията е перфектна – рейсове, които докарват и връщат публиката до града и след това до Видин. Много чужденци. Приятно се изненадах от възрастна двойка, която разбрах, че е от Аризона, че страстно обича операта и обикаля света, за да гледа различни представления. Специално са избрали Белоградчик, заради богатата оперна програма. Казаха, че отново ще се върнат, този път и за спектакли в София.
А ти стоиш притихнал в подножието на това изумително красиво място усещаш нови внушения. Същата музика, а емоциите са космически. Първата постановка – „Набуко“ на Верди в режисурата на Пламен Карталов, тази, която гледахме миналата година на площада в София. Отново великолепно представяне на целия състав ръководен от Григор Паликаров и ярко изграждане на образите от Габриела Георгиева, Дилета Скандюци, Петър Найденов, Даниел Острецов, Силвана Пръвчева, Димитър Станчев, Красимир Динев. В ролята на Набуко гостуваше Карлос Алмагер, когото публиката в София е аплодирала многократно в други роли.
Последва „Пепеляшка“ на Росини в постановка на Вера Петрова – вокален фойерверк и шампанско от музика. Вдъхновени, прекрасни, аплодирани – Оана Андра, Милена Гюров, Благовеста Меки, Мартин Цонев, Хрисимир Дамянов, Николай Петров, Атанас Младенов – естествени, искрящи, раздаващи се. На пулта тази вечер застана Жорж Димитров. Възторжена публика с много деца, пообъркани, тъй като Росини не е Перо. Но забавлението беше всеобщо, като добавим и похапването на чипс и солети тук-там.
Трето заглавие „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, отново с режисьор Пламен Карталов. Много сполучлив избор на заглавие. Естествената красота на скалите приказно осветени допълваше емоциите от сцената. Крехкост и сила събрани в образа на влюбената Чо Чо Сан – така я представи Цветана Бандаловска. Мартин Илиев беше точно онзи самонадеян Пинкертон, тръгнал да покори света. Иванка Нинова – нежна и предана Сузуки, Нико Исаков – достолепен, но състрадателен Шарплес. Спектакълът беше поверен на Алберто Веронези.
Последна оперна вечер – „Лакме“ на Делиб и пак с режисьор Пламен Карталов. Тук специално ще отбележа и хореографията на Мая Шопова. На пулта – големият приятел на Софийската опера Франческо Роза. Изискана Диана Василева в заглавната роля, деликатна Диана Генова като Малика, величествен Петър Найденов като Нилаканта, наперени Даниел Острецов и Атанас Младенов като английските офицери Джерад и Федерик. Източно обаяние в сърцето на вековната крепост.
Накратко така бих описала четири вечери, които всеки меломан ще преживява дълго. Няма да обяснявам за бурния и понякога твърде студен вятър, защото това е природата. Но не мога да не спомена блесналите очи на стотиците зрители, решили да си подарят това приказно щастие. Предполагам, че същите емоции са изпитали и тези, които са избрали балетните постановки – „Зорба гъркът“, „Кармен“ и „Рапсодия в синьо“, „Дон Кихот“.
И сега, след като това предизвикателство вече е традиция, акад. Пламен Карталов приема ново. За първи път оперен фестивал „Крепост на вековете Баба Вида“. Тук сцените са три. Специално построена сцена на шлепа и места за публиката на брега на Дунав, където ще се играят две от оперите на пучиниевия триптих – „Мантията“ и „Джани Скики“ (4,5 и 6 август). На сцената на площад „Бдинци“ ще се представят балетите „Лебедово езеро“ на Чайковски (11 и 12 август) и „Зорба гъркът“ на Теодоракис (13 август). Съществуващата вече сцена в крепостта „Баба Вида“ ще бъде за детския спектакъл „Шегобишко на острова на чудесата“ от Костов.
Отново е трудно да се определи тази идея освен като уникална. След като създаде „Сцена на вековете“ във Велико Търново, „Опера на площада“ в София, „Опера на върховете“ в Белоградчик сега Пламен Карталов отново успя да смае всички като реши да постави спектакъл на шлеп в Дунав. В действителност сам Пучини ситуира действие в „Мантията“ на шлеп, но да качиш състава на театъра на истински шлеп в реката се иска огромно въображение и идеен размах. Световната премиера на „Мантията“ е била през 1918 г. в Ню Йорк, а в България се е играла през 1970 в София, 1986 в Русе и през 1990 в Плевен. И ето сега отново ще се играе във Видин. Ще дирижира Франческо Роза, а главните роли ще изпълнят Карлос Алмагер, Беатриче Греджио и Гергана Русекова, Костадин Андреев и Франческо Аниле, Николай Петров, Мариана Цветкова. Подготовката вече е в пълен ход и остава само да преживеем събитието. „Джани Скики“ преди няколко години беше след хитовите спектакли на Софийската опера и предполагам, че елегантната черна комедия ще получи топъл прием. Спектакълът ще дирижира Велизар Генчав, Бисер Георгиев, Любов Методиева, Даниел Острецов, Румяна Петрова, Светозар Рангелов, Петър Бучков, Елена Стоянова ще чуем в централните партии.
Постановката и на двете опери е на Пламен Карталов.
Разгледайте в галерията моменти от четирите постановки: „Набуко“, „Пепеляшка“, „Мадам Бътерфлай“ и „Лакме“.
Снимки: Светлана Димитрова
