Артистът, който гостува в ефира на „Хоризонт“, за да представи новия си виртуален проект, отбеляза, че социалните мрежи предоставят големи възможности на творците:
Използвам от 5-6 години Фейсбук. Тогава видях възможностите на социалните мрежи. Социалните мрежи бяха много удобни за мене и там направих първия виртуален паметник на Георги Марков. И тогава видях колко са подходящи социалните мрежи за художника, за артиста – да показва.
Човек какъвто е в обикновения живот, такъв е и във виртуалния, каза още Спартак Дерменджиев, допълвайки:
Дори там да има възможност да е инкогнито, да е анонимен, може да е малко по-смел и по-откровен, но той си остава същия. Виртуалното пространство и общуването не променя хората. Може би ги прави малко по-искрени.
Спартак Дерменджиев сподели, че творческите идеите за проектите му в интернет пространството идват спонтанно, носейки удоволствието от играта с изразните средства на изкуството: Просто една игра - за мен изкуството е игра. Питат ме защо виртуални, защо не реални? Всъщност ако трябва да ги правиш реални, играта изчезва, става много на сериозно.
За възникването на идеята за актуалния проект – паметникът на емигрантите, творецът разказа: Аз имам много познати и приятели, роднини в чужбина, но то от години е така. Как точно стана и защо тази песен прозвуча в мен и аз го видях паметника там, на летището, и тези малки облачета, не мога да кажа….. Да кажа няколко думи за паметника:
Разликата е, че нещата са обърнати. В песента емигрантът, българинът, който живее далече от родното място, поглежда към небето, вижда едно малко облаче и носталгия свива душата му и той с мъка говори и пита облачето: "Я кажи ми, облаче ле бяло".
В случая на моя паметник този, който говори на облачето, е този, който стои тук, в България. Аз съм в България. Аз поглеждам към небето, виждам облачето бяло и се сещам за моите приятели, които са в чужбина.
Цялото интервю на Диана Дончева със Спартак Дерменджиев може да чуете от звуковия файл.
