Йонас Кауфман е подбрал изцяло френски репертоар от 19-и век - епохата, в която Париж се превръща в център на модерния свят през 19-и век, благодарение на мащабната реконструкция, която претърпява градът, проведена от барон Жорж Йожен Осман. През този период оперните театри на Париж са местата, в които „задължително е трябвало да се видят и да бъдеш видян“. С огромните си луксозни фоайета, оперните театри са осигурявали непрекъснати възможности за социализация и обществени събирания. Оперните продукции достигат огромно великолепие в пищността на декори и костюми, а зрителите стават свидетели на невиждани до този момент мащаби - например при премиерата на „Еврейката“ от Халеви на сцената излизат една дузина коне! По това време ръководствата на Парижката опера насърчават творческия обмен между културите на Франция и Германия. Немските композитори Майербер и Офенбах развиват кариерите си от Париж. Същевременно френски композитори са силно повлияни от немската литература, която служи за вдъхновение на произведенията им. Оперите „Вертер“ от Масне и „Проклятието на Фауст” от Ектор Берлиоз са сред най-популярните творби ; не случайно Кауфман подбира сцени от тези две произведения за новия си албум. Случвало се е често, новите оперни творби първо да се поставят в немските оперни театри и след успешен сезон в Германия да се състои премиерата в Парижката опера. Тази френско-немска връзка е изключително привлекателна за Кауфман. „Мисля, че „Хофмановите приказки “ на Офенбах са идеалната симбиоза между немската дълбочина и френското въображение. А Жул Масне успява да улови цялата психологическа сложност на Гьоте във „Вертер“. Така, че с този репертоар се чувствам като вкъщи“.
Така с албума си „L’Opera” Йонас Кауфман отдава почит на този величествен век в оперното изкуство, белязан с музикален блясък, разкош и елегантност. При подбора на репертоара за албума, немският тенор включва някои от най-значимите арии за тенори като “Rachel, quand du Seigneur” из операта "Еврейката" (1835) от Жак Фроментал Халеви , през две творби на Жорж Бизе - “La fleur que tu m’avais jetée” из операта "Кармен" (1875) и “Au fond du temple saint” от операта "Ловци на бисери" (1863), до “Ah! lève-toi, soleil!” из операта "Ромео и Жулиета" (1867) от Шарл Гуно дофиналната ария “Pourquoi me réveiller” от шедьовъра на Жул Масне - операта "Вертер" (1892). И още - Берлиоз, Лало, Офенбах - общо 14 арии и дуети.
Соня Йончева се появява на два пъти в албума в два дуета из прекрасната опера „Манон“ от Жул Масне.
Албумът (седми солов за Йонас Кауфман) е записан с Баварския държавен оркестър в Мюнхен под диригентството на Бертран де Били, един от най-добрите музикални експерти за периода.
