Училището е в криза, защото има дефицити, свързани с финансирането, с ценностната система и с изграждането на доверие. С тази моментна снимка на образованието ни, направена от политолога Огнян Минчев, започва поредната учебна година, в която стои неизменният въпрос – ще продължим ли да затъваме в безпросветност, корупция, бедност или от училището най-сетне ще излезе онова знаещо и с нов морал поколение, което ще промени съдбата ни.
Проблемът е в това, че училището продължава да възпроизвежда методи на образование, характерни за предходни исторически епохи – смята политологът. – Разбира се, определени ценности остават и трябва да се предават от поколение на поколение, но преподаването им е редно да се промени. В днешния свят тийнейджърите свободно боравят с електроника и манипулират в огромен поток от информация, а начинът, по който са изложени знанията в учебниците им, е толкова тромав и в някои случаи тесногръд, че той не просто е безинтересен – той е непоносим за тяхното съзнание и начин на мислене.
Над 200 хиляди деца не ходят на училище по различни причини, каза преди дни образователният министър Красимир Вълчев и предложи наказателно преследване за родителите им. Ако ромчета бъдат изкарани от гетата, аз съм за подобни силови действия, коментира по този повод Огнян Минчев.
Факт е, че за последните 25 години се създадоха три-четири поколения ромски деца, повечето от които са напълно неграмотни. Така че всяка форма на организиран опит да бъде прекратено инертното им съществуване в бедност, невежество, джебчийство може да бъде критично оценяван. Все от някъде обаче трябва да се започне. Не смятам, че санкционирането на родителите е единствената правилна мярка, но тя би могла да се съчетае с лишаването им от социални помощи и други блага от държавата, ако не осигуряват пълноценното присъствие на децата си в училище. Разбира се, не само силовите методи ще сработят, а и опитите същите тези деца да бъдат заинтересувани от това, което се прави в клас.
Първата крачка, която незабавно трябва да се направи в образованието, е да се осигури финансиране, за да се привлекат млади учители, категоричен е политологът. По думите му, в момента две трети от преподавателите са или в пенсионна, или близо до тази възраст. Втората крачка е да се инвестира в качествен учебен процес, който да свързва училището с висшите етапи на образованието, но и с по-практични занимания като определени занаяти и бизнеси. Образованието не трябва само да се декларира като приоритет, но в него да се инвестира по достойнство и да се следи дали парите не са налети просто като вода в пясък, а действително произвеждат промяна, казва още Огнян Минчев.
Пропадането в неграмотността може да продължава безкрайно, както и дегенерацията на обществото. Затова ние като граждани трябва да решим доволни ли сме от качеството на образованието, от ценностите, които развиват в общностите си нашите деца, доколко можем да им влияем, доколко учителите могат да им влияят. И в отговорите на тези въпроси трябва да изведем общото решение дали искаме да обръщаме по-голямо внимание и да плащаме повече за образование, за да видим децата си по-умни, по-образовани, по-възпитани и по-щастливи или искаме да оставим нещата в състоянието на свободно падане.
