Публичното говорене има своите принципи, които трябва да се следват
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Как медийната среда и публичното говорене в нея влияе на хората - за това говорим днес в "Радиоприемница" с Толя Стоицова, доктор на психологическите науки и професор по социална и медийна психология в Нов български университет.
Най-силно от медиите е информационното влияние. Но какво мнение си изработват хората, зависи от така наречените лидери на мнение, тоест, всички ние придобиваме впечатление и интерпретираме това, което ни представят медиите, спрямо някакъв авторитет за нас, уточнява професор Стоицова.
Публичното говорене като цяло има своите принципи, които трябва да се следват. Един от тях е да се знаят особеностите на човешката памет. Паметта на хората е устроена така, че запомня последното казано най-много, след това началото на речта, а в средата може и някои детайли да се загубят. Затова при публичното говорене е важно в началото да се изнесе проблемът еднозначно, за да го разберат хората и да го запомнят, и след това заключението на съответния говорещ. И не случайно казвам, че подготовката е много важна, защото ние, българите, много бързо и емоционално реагираме, допускаме грешки и след това хвърляме куп усилия, за да ги поправим.
По отношение на езика, допустим при публичното говорене е само и единствено книжовния български език. Изключително важен обаче е и езикът на тялото. Започваме с външния вид, защото това е първото, което публиката вижда. То трябва да е съобразено с аудиторията, пред която ще се говори. Второто нещо е свързано с интонацията. Тук е забранена агресивната интонация, защото агресията води до реципрочна реакция. Приятелската интонация е много добра за хора, които са съмишленици. Но тя не е добра интонация за разнородна аудитория, в която хората имат различни възгледи. У нас обаче не се разбира какво е неутрална интонация. Тя няма нищо общо с монотонността. Човекът, който говори, трябва да е емоционално свързан с това, което казва. В този смисъл неутралитетът е насочен към аудиторията", продължава Толя Стоицова.