Като дете той рисувал със световноизвестния Кристо, но на 18 години, два месеца и шест дни – на операционната маса – цветовете го напуснали и оттогава пребивава в свят без образи. Днес, осемдесет и три годишен, Спас Карафезов като баща се грижи за душите на своите съсъдбеници.
Спас Карафезов оглавява Националното читалище за слепи хора “Луи Брайл”, основано от големия композитор Петко Стайнов, което догодина ще отбележи своята 90-а годишнина. Институцията е единственото издателство на литература с Брайлов шрифт и национална библиотека с 3000 книги и 13 хиляди електронни заглавия. Читалището не само подготвя Брайловите книги, но и ги пренася със свой транспорт до домовете на читателите си. Години наред книгите се пишат ръчно – с шило и плочка, но, с помощта на дарения от фондация “Отворено общество” и от японското посолство, вече две десетилетия се печатат на специален принтер. Създаването на Брайлови книги е много скъп процес заради вносната хартия. За съжаление обаче, държавата не отпуска никакви пари за тази дейност и читалището разчита единствено на спонсори.
От 1994 г. започнахме да правим електронни книги – още преди българските издателства да пуснат своите на пазара, най-напред по системата DOS, а от 2007 г., благодарение на Асоциацията за компютърна лингвистика, чрез софтуера SpeechLab – разказва Спас Карафезов. – С помощта на тази програма слепият човек може да влиза в интернет и да си служи със смартфона, компютъра, таблета. Файлът се тегли от денонощно работещ сървър при нас и текстът се трансформира в реч. Може да се прослушва, да се сменя скоростта, да се търсят страниците, изобщо всичко, което се върши на компютър.
Служейки си с т. нар. тактилни дисплеи, незрящите хора могат да отварят каквато си поискат книга и с пръсти да прочитат текста. Те обаче са много скъпи и не са достъпни за студенти и работещи – за разлика например от Германия, която безплатно ги предоставя на заетите професионално. Заради технологиите Брайловите читатели намаляват с всяка следваща година, но все пак Брайловото писмо е незаменимо средство за грамотност и култура, особено ако човек изучава чужди езици, смята Спас Карафезов.
Шансът за работа на слепите хора е много малък – казва той. – Със средства на Европейския съюз правителството дава възможност по някои програми, но процентът е нисък. За съжаление, начините за трудова реализация са твърде ограничени, защото целият свят е изграден върху зрението и всичко се обслужва визуално. А с напредъка на технологиите отпадат много функции – ако навремето слепите хора са работили ръчно, имало е отделни занаяти, имало е телефонисти, днес всичко това се обезсмисля. Но интелектуалните професии продължават да имат значение, затова е важно образованието. Едно сляпо дете не бива да расте изолирано, а трябва от ранна възраст да бъде обучавано да ползва съвременните компютърни програми, тактилните дисплеи и т. н. Нужно е то да бъде на нивото не само на своите другарчета в учебния процес, в унивеситета, но дори на по-високо равнище, за да успее в живота.
Спас Карафезов добавя, че има успели млади хора от тези среди – юристи, преподаватели в училищата за слепи деца, творци. А по повод на Международния ден на незрящите – 13 ноември, той пожелава на всички да бъдат смели и добре да се подготвят за живота.
За да успеят, интеграцията тръгва от самите тях – вътрешно да се изградят, да защитят достойнството си с чест. Мисля, че един човек, независимо от обстоятелствата и физическото си състояние, винаги може да намери своето място в живота.
