Професор Герджиков разказва за най-успешните роли на Екатерина Апостолова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тази неделя авторската рубрика „Срещи, гласове, съдби“ на Павел Герджиков в „Неделен следобед“ бе посветена на легендарната българска колоратурка – солистката на Софийската опера Екатерина Апостолова, родена на 17 ноември 1917. Разказът на професор Герджиков започва от началото на 60-те години на ХХ век: Когато през 1962 година се явих на конкурс за Софийската опера (той се състоеше от три тура: първият тур беше изпълнение с пиано на голямата сцена, вторият тур – концертно изпълнение с оркестър, а третият тур беше откъс от музикално-сценично произведение с партньори, декор, костюми и с оркестър, разбира се)... наши партньори бях именити български оперни артисти... Моят откъс беше първо действие на „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и за мен не беше никак трудно да се справя с този откъс, защото тази опера беше моята дипломна работа, подготвена под ръководството на професор Драган Кърджиев – моя учител по актьорско майсторство. Когато кандидатствах за Софийската опера с Фигаро моя партньорка като Сузана беше много голямата българска оперна певица Екатерина Апостолова. Дотогава, в студентските си години, аз я знаех само от сцената. Знаех я като прекрасна Розина, прекрасна Джилда, Лучия в едноименната опера на Доницети. Също така я бях слушал и в постановката на Драган Кърджиев „Фиделио“ през 1957 година. Там пък за първи път чух Сийка Петрова като Леонора, а Екатерина Апостолова беше Марцелина... Разбира се, какво знаех аз тогава за Екатерина Апостолова? Нищо, освен това, че когато видех името й на афиш, винаги отивах с интерес. Тя много често пееше тогава. Беше с хубава фигура, миньон, много пластична, много раздвижена, подчертано музикална. Знаех, че е от школата на Морфова-Прокопова и винаги отивах с голям интерес да я слушам...
За най-успешните роли на Екатерина Апостолова и за нейните звездни партньори на сцената на Софийската опера от средата на миналия век можете да научите любопитни подробности, ако чуете рубриката „Срещи, гласове, съдби“.