Ханну Линту – главен диригент на СО на Финландското радио
Снимка: hannulintu.fi
В „Неделния следобед“ направихме своеобразна „реклама“ на Музикалните вечери на програма „Христо Ботев“ в понеделник, когато излъчваме само концерти от Международния обмен на Еврорадио. Декемврийските понеделници ще бъдат посветени на Финландското национално радио по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на Република Финландия (6 декември 1917) и 90-годишнината от създаването на Симфоничния оркестър на Финландското радио. По този повод колегата от Финландското радио – музикалният журналист Янне Коскинен, бе така любезен да съдейства на българските си колеги за интервю с главния диригент на СО на Финландското радио – Ханну Линту, изключително талантлив и достоен професионалист. Разговорът ми с Ханну Линту започна не с въпрос, а с признание. Исках да си призная отново (след като бях го написала в предварителната кореспонденция с неговата асистентка), много исках лично да му кажа, че съм влюбена в неговия оркестър! СО на Финландското радио действително е изключителен ансамбъл. Тъй като в последните години аз отговарям за поръчките и разпределението на концертите от Международния обмен на Еврорадио, ми се налага да прослушвам стотици концерти от цяла Европа, но точно финландските са прекрасни! „Можете да ми вярвате“ – казах на г-н Линту, „имам огромен избор, но вие сте много специални за мен!“. Според скромното ми лично мнение оркестърът на Финландското радио е в челната тройка на всички европейски радиосъстави и в случая става дума не за нещо друго, а за отличителен звук – звук и енергия! Не мога да забравя едно великолепно концертно изпълнение на първото действие от Вагнеровата „Валкюра“ от септември миналата година с Карита Матила. Сложих си слушалките, пуснах звуковия файл, първо имаше някаква симфония на Моцарт, а после започна „Валкюра“ и още с първите тактове си казах: „Боже, какъв щрайх!“. Добре си спомням и друг негов концерт от миналата година – с невероятна Пета симфония на Шостакович. Звукът на този оркестър носи някаква специфична и много специална енергия, не мога да я обясня, просто знам, че е превъзходна. Забелязала съм, че много от достойните световни диригенти идват в Хелзинки, за да застанат на пулта на Финландското радио – имена като Херберт Бломстед, Кент Нагано, Марк Елдър, Роджър Норингтън, Андраш Шиф...
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Първият ми въпрос към Ханну Линту беше: как работи с оркестъра, за да запази нивото му толкова високо и какво прави, за да постига този уникален звук?
Ханну Линту:Разбира се, най-напред трябва да благодаря на диригентите, които са били начело на оркестъра преди мен – Сакари Орамо и Юка-Пека Сарасте. Самите те са великолепни цигулари и са работили много с ансамбъла. И двамата са имали обширен репертоар. Това е нещото, което исках да продължа. Искам моят оркестър да може да свири барок, да свири класика по много съвременен начин. Искам да развивам романтичния саунд на оркестъра и, разбира се, музиката на ХХ век винаги е била част от репертоара на нашия състав. Тъй че, искам да развивам много видове звук едновременно. Това е вид традиция на оркестъра ни, тъй че имах много добра отправна точка, когато започнах преди пет години. Разбира се, откакто започнах, в оркестъра се наложиха много промени. Много от старите, опитни музиканти се пенсионираха, но в същото време постъпиха действително фантастични млади инструменталисти от целия свят. В момента Финландия е много атрактивно място за всички музиканти, защото, както знаете, много оркестри в различни европейски страни се съкращават, намаляват, някои радиокомпании просто премахват оркестрите си. Така че има много млади музиканти, които търсят някакво сигурно място, където просто могат да работят спокойно и където културата се цени. И така – всичко е комбинация от много неща, а и много неща се промениха откакто се преместихме в новата ни концертна зала „Musiikkitalo“ преди около пет години. Това изцяло промени звука на оркестъра, защото преди това свирехме в зала „Финландия“, която е в прекрасна сграда, но с ужасна акустика и когато се преместихме на новото място хората ми започнаха да произвеждат звука по-свободно, направихме много експерименти в посока промяната на определени похвати. Започнахме да правим и записите си в новата зала, това също помогна много. Така че става дума за комбинация от много неща. Сега усещам, че имаме добра енергия и сила и всички онези диригенти, които споменахте, те искат да идват тук, защото им даваме много време за репетиции и аз усещам, че те се срещат с оркестър, който има силно желание да научи нови неща от сър Роджър Норингтън, да свири с Кент Нагано, да свири Шостакович с Марк Елдър, защото те смятат, че научават по нещо от всеки диригент. Това не е оркестър, в който всички смятат, че знаят всичко, те искат да се учат от всеки на пулта. Затова мисля, че диригентите се чувстват добре дошли тук. Разбира се, всичко е и част от личната връзка – аз ги познавам, оркестрантите ги познават, те искат да идват, публиката е ентусиазирана, тъй че... Да, мисля, че това обяснява малка част от причините. Разбира се, както казвате и Вие, това е нещо в манталитета на финландците. Забелязах, че един от въпросите Ви беше за финландския манталитет. Едно характерно нещо е, че ние сме много свенливи. Не сме достатъчно добри в това да изразяваме себе си вербално. Което означава, че сме добри в музицирането, защото там няма нужда да се говори.
Да, публиката ви обаче е много ентусиазирана, забелязах го и бях изненадана, защото хората от скандинавските страни действително са известни със своята свенливост и сдържаност. Тъй че всеки път се изненадвам, когато чувам как ви аплодират. Забелязах тенденция в репертоара на оркестъра ви - да свирите много нова музика, да правите много премиери. Това ли е най-важната задача на един радиооркестър – новата музика?
Ханну Линту:Мисля, че особено във Финландия цялата идея на националната ни радио-телевизионна компания е да подкрепя финландската култура. И не само музиката, а и езика, защото финландският език не се говори никъде другаде. Тъй че Финландското радио има наистина много важна културна задача и тя всъщност е заложена в закона – подкрепата на медията за финландската музика, литература, театър. Ние смятаме, че можем да го правим като поръчваме нови творби. Тази година имаме десет премиери, но също и записваме по-стара финландска музика – на Сибелиус и неговите съвременници. Мисля, че след като имаме капацитета, имаме залата, имаме оборудването и екипите, имаме възможностите да правим всичко това. Мисля, че е наше задължение да го правим и оркестърът споделя това убеждение – тази задача винаги е била част от традициите на състава.
Може би в законите ви е заложено едно нещо, което наблюдавам в последните години – аз го наричам „финландското чудо“. Става дума за цяла серия диригенти, които буквално превзеха най-реномираните световни сцени и оркестри. Страхувам се да не пропусна някого: Еса-Пека Салонен, Юка-Пека Сарасте, Осмо Венска, Джон Сторгордс, Сакари Орамо, Сусанна Мялки, Мико Франк... Да прибавим и изключителните постижения на композитори като Раутаваара, Линдберг или Саариахо. Това буквално си е „финландско музикално чудо“. Каква е причината за него? Когато през септември правих интервю с вашата композиторка Лотта Веннакоски на същия въпрос тя отговори, че предполага, че причината е фигурата на Сибелиус. Това, че най-важната личност в културната история на страната ви, пожънала най-голяма световна слава, е композитор на класическа музика. Затова според нея във Финландия отдавате голямо внимание точно на това изкуство и го развивате най-много.
Ханну Линту:Тя е права, защото Сибелиус е бил не само... Знаете ли, класическата музика, както вероятно знаете, тази музика във Финландия не е нещо много старо. Преди 90-те години на XIX век всъщност не сме имали никакви класически композитори. Имали сме, но те не са създали нищо голямо, нищо значимо. Първият ни композитор е Сибелиус, но той също е и първият финландски диригент. А ние сме горди с нашите диригенти, защото, както знаете, професията дирижиране всъщност не е чак толкова стара. Истинските диригенти-професионалисти съществуват от около 150 години, а ние имаме всички тези отлични, първокачествени диригенти и сме много горди с тази традиция, защото поне в нещо можем да бъдем на същото ниво като великите музикални страни в Европа... Всички тези имена, които споменахте, не са от едно поколение и за различните поколения има различни причини. Ако говорим за моето поколение, това на Орамо, Оли Мустонен, Лотта Веннакоски – ние всъщност сме продукти на финландската система от музикални училища, създадена през 70-те години на ХХ век. Финландското правителство заимства тази система, моделът е от Съветския съюз. Управляващите тогава са искали да дадат на всяко дете във Финландия – във всяко селце, всяко градче, възможност да свири на някакъв инструмент. Така че системата е въведена през 70-те години и след началото на 80-те тя започва да дава плодове. Чрез нея можем да откриваме всички таланти от всички кътчета на Финландия, въпреки че сме много малка държава, но така сме в състояние да контролираме и издирваме таланти. Това на практика е главната причина за успеха, за високото ниво на оркестрите. Що се отнася до малко по-старото поколение – например Раутаваара. Бих казал, че от Сибелиус до новата система музикални училища е имало отделни хора, личности, на които е дадена възможност в традицията на Сибелиус. Така е и с диригентите. Вие споменахте професор Йорма Панула – учителя на всички финландски диригенти, освен поколението на Лейф Сегерстам и Окко Каму, които са направили кариери още в края на 60-те години на ХХ век, а г-н Панула е започнал да преподава в началото на 70-те. Разбира се, неговата школа е уникална и това е оказало огромно влияние. Но във Финландия, нали знаете, в малките страни всеки се гордее с... Всъщност е забавно, защото финландците по принцип са много завистливи хора. Но в същото време искат да подкрепят, искат да окуражават младите диригенти, младите композитори – заради традицията.
Казахте завистливи? Завист?
Ханну Линту:Да. Финландците са много завистливи. Това е едно от лошите неща във Финландия. Едновременно можем да се поддържаме и подкрепяме, а в същото време да сме наистина завистливи. И това се отнася за всяка област, всички страни на обществото. Мисля, че това е най-големият финландски проблем.
О, това е най-големият български проблем! Може да е проблем на меридиана... (За сведение на публиката, 25-ият източен меридиан, или 25° източна дължина e меридиан, който се простира от Северния полюс, през Северния ледовит океан, редица европейски страни, сред които Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Беларус, Украйна, Румъния, България, Гърция, след това минава през Средиземно море, серия африкански държави, Индийския океан, Антарктическия океан и Антарктида. Та кой знае – може пък наистина завистта да е проблем на 25-ия източен меридиан???)
Ханну Линту:Май че е проблем навсякъде.
В музикалните вечери на програма „Христо Ботев“ на 4, 11, 18 и 25 декември можете да чуете няколко великолепни концерта на СО на Финландското радио под палката на главния диригент Ханну Линту.Следете информациите на сайта на БНР, където ще публикуваме и продължението на разговора с г-н Линту.
