Златни ръце, златно сърце!

Сто години в бащината бакърджийница на майстор Добрин Николов от Самоков звънчето на вратата посреща и изпраща сръчните стопани и купувачите на домашни изделия и суверини, изковани от мед. Не мога да откъсна очите си от топлото сияние на саханите, тавите и подносите, на паната-картини, от изящните извивки на джезветата, на каничките за вино или букетче цветя, изработени от великолепния умелец... Рисунъкът, инкрустациите по тях са прекрасно изображение на прочутата самоковска чешма с халката или на други паметни старини, на красивите полски цветя или на ледените цветя-шедьоври на зимата, на огненото лице на Слънцето и сияйните му лъчи.
Майсторството на Добрин Николов от Самоков се лее от непресъхващия извор на предците му, той носи в гените си още много други умения.
Читалището-паметник „Отец Паисий“ заедно с бащината бакърджийница за майстор Добрин са били и остават част от родното огнище, където огънят на творчеството се разпалва и създава неповторима красота. Музикалните умения на майстора са също много – той свири на мандолина, пее в черковния хор, а обича и руските романси. Освен всичко това и рисува. В бакърджийницата на видно място са първо портретите на родителите му, а после и на колоритни местни хора.
Гостуването в стогодишната работилничка при майстора бакърджия Добрин Николов от Самоков е изпъстрено с много разкази. Тук приказката ни върви и обикаля целия огромен свят на умелеца с голяма душа. Един период от живота му е минал и в бившия Съветски съюз, там той работил по строежите, като смята, че най-голямото му постижение тогава е умението му да усеща струните на човешката душа – това усещане също е изковано ден след ден на Житна чаршия, където е дюкянчето на баща му, много тачен майстор от цветното, многоетническо население на стария Самоков.
Майстор Добрин е надарен с толкова много благодат, която изпълва стотици хора с красота, опитът и душевността му посипват пред мене зрънца от мъдрост. Разказ след разказ, неусетно го приех толкова близък до сърцето си, че започнах да му говоря на „ти“, като на свой човек, с душа като топла пита – а той раздава ли раздава от нея и тя не се свършва, напротив – расте. Към Бога, към Твореца! Вярващ човек, надарен с много умения, благодарен на Създателя ни за тях. Златна ти душа, златни ти ръце, майсторе!