2
Пребиваването ми тук от 1977 г. с две малки прекъсвания се превърна в съдба. Обичах Яворов. Той говореше на един пленителен и малко енигматичен език, защото приоритет на големия поет е да говори на душата. Любовта към него ме е опазила от много неща: от политиката, от ежедневието, от разправиите в писателските общности, от унищожаването на таланта.
Препрочитайки и анализирайки стиховете на Яворов, Иво Милтенов категорично заявява, че "Яворовата поетична мисъл не е еднозначна, тя не е за мързеливия, за повърхностния ум. Като читател, а и като поет, ако пишеш стихове, трябва да можеш да повярваш, че Яворов е по-талантлив от теб. С една дума с поетическата си нагласа той може да отиде по-високо от теб". Затова и препоръката на Иво Милтенов е да потиснеш собственото си его, когато имаш пред себе си поет като Яворов.
Яворов е остров, пълен с духовност и истинност като поведение в живота.
