И днес софийските общинари от всякакъв ранг твърдят, че въпросите с достъпа и възможностите за туризъм и отдих на Витоша се политизират. Естествено, щом става въпрос за пари. Другите изречения, че планината е на всички, че е белият дроб над ръждива София и т.н. са само за приказване. Защото истината се крие зад много думи. Или зад мълчаливо неотговаряне, което понякога е едно и също. А под политика у нас сега най-вече се с разбира икономическо съдружие, основано с цел да се придобива достъп до обществени средства.
Преди десет години Столичнияj общински съвет решава общинското предприятие „Въжени линии” да се приватизира. Сключва се договор, който според днешни съветници е полуконцесионен, полуприватизационен. Много трябва да се учи чуждият свят от българското законодателство в тази област. А и не само в тази , след като имахме и полуцар- полупремиер. Сега до София реално има полупланина с полудостъп.
В договора, цитирам по смисъл общината, никъде не пишело, че полуприватизираните или полуконцесионирани съоръжения трябвало да работят. А само да се поддържат. Още едно велико постижение на юридическия капацитет на обществените институции.
За това, че днес Витоша е реално недостъпна за много хора, според общинари и полуприватизатори са виновни и Закон за горите и Закон за устройството на територията и план за управление на парка и жалби на природозащитници. И никой, който е подарявал планината в така близкото ни минало. Да не говорим, че у нас промени в законите да искаш. Но трябва политическа воля. И на властващи, и на опозиция. Всяка промяна обаче може да доведе до промяна на паричните потоци. Та затова въпросът се политизира. Или по точно, потушава.
