На тази дата един от прекрасните български оперни певци – тенорът Николай Здравков щеше да навърши 95 години. Ще си припомним за неговото изкуство с документални записи от края на 50-те години на миналия век от постановки на оперите „Риголето“ на Джузепе Верди и „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе на сцената на Русенската опера. Преди да се потопим обаче в магията на спектаклите ще цитирам музиковедката Розалия Бикс по повод неговата кончина: Беше детска игра да разпознаеш тенора у Николай Здравков. Дори при първа среща от улицата. Носеше „теноровото“ като родов белег. И простодушието, съчетано със своеобразно големство, и подкупващо нескритата суетност, и доверчивото простодушие, и непресъхващата радост от живота, и незлобливостта към съперника, и ентусиазирания, неизчерпаем порив към сцената и нейната романтична измислица. Тенор до мозъка на костите си. Съсловие все по-рядко, но все тъй потребно на днешния ни оперен театър. Ще липсва на всички, които сме познали чистата радост от неговото звънливо „Ла донна е мобиле“ и още: Николай Здравков притежаваше всичко, за да бъде сред първите в пространствата на първи тенор-любовник: изразителен, тембрист и пробивен глас, младежка осанка, топлота и импулсивност на излъчването, сигурни височини... малцина можеха да бъдат сразвени с неговите Надир от „Ловци на бисери“, Херцога в „Риголето“, Едгардо в „Лучия ди Ламермур“, Де Грийо в „Манон“ на Масне... Трудно беше да повярваш, че е минал младините си без опората на системното музикално образование – било в училище, било в академията; че всичко или почти всичко у него е израствало в практиката. Беше съдбовно свързан със сцената... – думи на Розалия Бикс за певеца Николай Здравков, напуснал ни преждевременно през 1990 година. Тенорът, който посвети дарбата, младостта и живота си на оперната сцена в крайдунавската ни столица. Заедно с Кирил Кръстев и Пенка Маринова той е в знаменитата „русенска тройка” и заедно печелят славата на Русе като „певчески град”. Роден е на 10 февурари 1923 година в ломското село Брусарци, в бедно работническо семейство. Преживява доста трудности и едва след войната получава възможност да се посвети на любимото от дете пеене. Талантът му е наследен от майка му, която е певица с чудна природна дарба. В периода 1948-1953 г. е солист в ансамбъла на МВР и успоредно с това учи пеене при двамата прочути педагози Илия Йосифов и Катя Спиридонова. През февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската народна опера, където само след два месеца прави своя голям публичен дебют в ролята на Каварадоси от „Тоска” на Джакомо Пучини. Поетият риск с трудната партия е повече от успешен! Темпераментният младеж с красива сценична външност бързо става любимец на русенската публика. В същата година печели първото си лауреатско звание и златен медал от младежкия фестивал в Букурещ. Следват: 1954 - втора награда на конкурса „Ема Дестинова - Карел Буриан” в Прага, през 1956 е отново първи - този път на един от най-авторитетните конкурси във Вервие, Белгия. Тези отличия му отварят вратите за голяма международна кариера, получава предложение за дългосрочен договор за работа на Запад... Но! Решава да остане верен на родината и на русенци, където е първи тенор в оперния театър в продължение на 30 години. Гостува многократно в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Бургас, както и на редица чужди сцени в Европа, Азия и Америка. Сред внушителния брой спектакли, които има зад гърба си - над 15 000 (от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и около 200 в други наши и чужди театри), са повече от 30 централни роли от класическия и съвременния репертоар. Той е водещият лиричен тенор в родния ни оперен театър от 50-те до 70-те години на миналия век.
Съдържание на операта „Риголето“
събота, 10 февруари, от 20 часа
