Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви, че вижда положителни и отрицателни последици от "сложната" данъчна реформа в САЩ, включително добър икономически ръст в краткосрочен план, който обаче рискува да доведе до прегряване на американската икономика и неприятно увеличаване на дълга.
В днешно интервю за агенция Ройтерс, Кристин Лагард отбеляза, че намаляването на данъците може да доведе до ръст в темпа на икономически растеж на САЩ с около 1,2% през следващите три години до 2020-а, което би трябвало да допринесе за увеличаване на глобалния растеж и на международната търговия в продължение на поне няколко години.
Мащабната данъчна реформа, която включва намаляване на горния край на корпоративния данък от 35% до 21% и опростяване на редица от данъчните разпоредби, изпълни някои от съветите на МВФ към Вашингтон да одобри по-опростен и по-ефективен данъчен закон за бизнеса. Кристин Лагард обаче предупреди, че данъчната реформа заплашва да подхрани инфлацията в страната.
"Поради стимулиращото въздействие, което ще има върху икономическия растежа и с оглед на факта, че американската икономика вече нараства с пълен капацитет, може би ще има прекомерно въздействие върху икономиката, което на свой ред би могло да увеличи заплатите - нещо добро, но и да повиши инфлацията и да доведе до по-агресивно затягане на паричната политика посредством повишаване на лихвите", отбеляза шефът на МВФ.
Според нея по-високите лихвени проценти обаче ще доведат до известно изтичане на капитали от развиващите се пазари. Трябва да се има предвид, че внезапните и масови изтичания на капитали преди две десетилетия подтикнаха МВФ да окаже спасителна подкрепа и да наложи болезнени мерки на икономии за някои страни от Югоизточна Азия, включително Индонезия.
"Сега обаче страни Индонезия е добре подготвена да се справи с последиците от по-високите американски лихвени проценти заради много по-силните инструменти с които разполага централната банка на страната", смята Лагард.
Управителят на МВФ обаче изрази по-голямо безпокойство относно увеличаването на американския бюджетен дефицит и на държавния дълг, което според нея ще започне да ограничава темпа на икономически растеж от 2022-а година нататък.
Въпреки опасенията, че американският президент Доналд Тръмп ще наложи нови митнически тарифи върху вноса на стомана и алуминия, Кристин Лагард посочи, че тя е окуражена от някои неотдавнашни промени в международната търговия, включително сделка, подписана от 11 членове на търговското споразумение за Транстихоокеанското партньорство и засилените преговори между Европейския съюз и страните от Меркосур (най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка).
Шефът на МВФ каза, че международните търговски правила трябва да бъдат спазвани, включително тези на Световната търговска организация (СТО), но те трябва да бъдат непрекъснато актуализирани, за да отразяват непрестанно променящата се икономика в глобален план.
Тя добави, че СТО трябва да възстанови изцяло своята апелативна функция. Съединените щати блокират назначаването на апелативни съдии в СТО, тъй като счита, че това е неблагоприятни за американските интереси.
