Сафет Халид от силистренското село Зарица приюти в дома си пет премръзнали щъркела, а примерът му последваха десетки други хора, които събраха още много вледенени птици, настаниха ги край кухненските огнища и дори върху леглата си. И за първи път от доста време споделеното добро обиколи страната ни и се превърна в най-важната новина.
Д-р Руско Петров е тръгнал на път в ранни зори, за да обиколи над двайсет селища, в които милостиви хора са прибрали щъркели по домовете си. По обед го намираме на заснеженото шосе към село Зарица – заедно с друг колега от спасителния център за диви животни на “Зелени Балкани” в Стара Загора той вече е успял да посети няколко села.
Сега сме в община Дулово – тук намерихме 22 щъркела и само един от тях е много слаб, затова ще го транспортираме в нашия спасителен център със специализирания ни автомобил – разказва д-р Руско Петров, който е оперативен управител на спасителния център. – Преди това бяхме в Шуменска област, където също заедно с колегите от РИОСВ в Шумен и Русе обиколихме селата Климент и Наум. Там имаше общо 21 щъркела – 19 в добро състояние и два със счупени криле, които също прибрахме при нас. След това ходихме в село Браничево и там видяхме 14 щъркела в задоволително състояние и един обикновен мишелов. В момента вземаме мишелова за спасителния център, тъй като е много обледен.
Хората са приели щъркелите в домовете си с отворени сърца и постоянно се навъртат около тях. Според ветеринаря обаче прекомерното им суетене плаши птиците, защото те са диви животни и не са свикнали с човешко присъствие край себе си.
С голяма част от хората говорихме да сложат щъркелите в помещение, в което не влизат постоянно хора, за да ги виждат и да ги стресират – обяснява д-р Руско Петров. – Затова се опитваме да изкараме повечето птици от домовете и да ги съберем на едно или две места в селата – предимно в кметствата. Добре е за щъркелите да отговарят кметовете или кметските наместници и само един човек да влиза при тях веднъж дневно, за да им носи прясна храна и вода.
Самият доктор носи 420 кг риба и във всяко селище, в зависимост от броя на птиците, оставя по толкова храна, че да стигне за една седмица – тъкмо докато дойде топлото време и щъркелите отлетят.
Д-р Руско Петров казва, че всяка година по това време в Североизточна България има сняг и щъркелите са свикнали да оцеляват в по-суровите условия. Проблемът този път дошъл от поледицата в района на Дулово, Силистра, Русе и Шумен, заради която птиците измръзнали и се нуждаели от помощ – няколко дни да стоят на топло, да бъдат хранени и след това да бъдат освободени. Затова и ако хората не се били намесили, вероятно някои от щъркелите нямало да оживеят.
Щъркелите обаче не са единствените животни в беда. В спасителния център в Стара Загора е пълно с пациенти, които се нуждаят от лекарски грижи и топлина – над 250 лешояди, пеликани, горски ушати сови, забулени сови, вранови птици, чапли, блатари, обикновени мишелови. Само в последните три дни на спешните телефони в центъра са приети над 300 сигнали за бедстващи щъркели.
РИОСВ-Шумен и РИОСВ-Русе много добре и компетентно са си свършили работата, защото навсякъде, където е имало сигнал, са се отзовали на място – подчертава д-р Руско Петров, по повод на коментари в интернет с критики към неправителствените организации и държавните органи. – Те винаги са във връзка с нас и реагират на всеки наш сигнал, дават напътствия на хората как да постъпят, за да се чувстват животните добре в техните домове. А иначе – ако всички граждани искаме да има биоразнообразие, трябва не само неправителствените организации и РИОСВ да помагат, а и хората в тази държава. Все пак държавата, това са хората, които живеят в нея.
Хората, приели щъркелите в дома си като свои деца, се надяват птиците да свият гнезда на собствените им комини. Благодетелите им обаче не бива да ги смятат за неблагодарни, ако все пак отлетят. Защото щъркелите се нуждаят от най-благоприятното за тях местообитание, където да отгледат своето потомство.
