Преди около месец в Министерството на културата бе официално представена новата книга „Лазар Николов – страници от архива“, съставена от проф. д-р Юлиан Куюмджиев. На 27 март в регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе и Международният фестивал „Мартенски музикални дни“ ще обърне внимание на този изключително ценен сборник с документи, даващи представа не само за малко познати или съвсем неизвестни факти и епизоди от живота и творчеството на композитора Лазар Николов, но и за историята на България и българската музика от втората половина на ХХ век. Трябва да призная, някои от документите изглеждат доста страховито. Дори попитах проф. Куюмджиев дали не мисли, че едно такова издание би могло (би трябвало) да провокира поне един от съвременните български писатели за книга от рода на „Шумът на времето“ на Джулиан Барнс, където главен герой е прочутият руски композитор Дмитрий Шостакович.
„За съжаление, освен на професионалните музиканти (и то далеч не на всички) Лазар Николов не е много познат... Уникална личност, наистина уникална, защото виждате и от книгата, че той не се е огънал под никакъв натиск. А е имало много сериозен. И то не един и два пъти... Животът му е бил изключително труден и това е поразителното, че той никога не си е позволил да направи компромис, независимо от всичко: че е стоял без работа, че не са били публикувани много от произведенията му. Например „сагата“ с Първата клавирна соната – 16 години отлежава! Толкова е „страшна“ тя за тогавашното време. А тя дори не е атонална...“ – казва Юлиан Куюмджиев.
Всеки читател ще направи собствените си изводи за приноса на новата книга. На първо място, разбира се, безценен е чисто историческият документ, историческите спомени на Лазар Николов. Включени са изключително интересни страници, писани през 1995 година, със спомени за 1944 и 1945. На второ място – оценките на композитора за негови колеги и отделни техни творби (например за композитора Стефан Икономов, или напълно неизвестното досега изказване за „Оратория за нашето време“ на Любомир Пипков). И съвсем не на последно място – записките, в които Лазар Николов е разсъждавал върху естетически въпроси.
„Има еволюция, той самият говори за това. Говори в един текст за периоди, когато дава оценка на своето творчество, но принципно разлика във възгледите му за музиката няма. Той остава привърженик на тъй наречената „абсолютна музика“, на класическите жанрове – просто ги развива, обогатява. Както той неведнъж е казвал: „Аз не се смятам за новатор“. А беше определян като „авангардист“ – с отрицателен знак, разбира се... Ако той беше получил всички облаги и титли рано (защото той ги получи много късно, след като всички други негови съвременници вече ги имаха от десетилетия), може би нямаше да създаде това творчество... Искам да припомня последното му интервю във вестник „Култура“, където го питат каква трябва да бъде връзката на твореца с държавата. И той казва: „Никаква“. Тоест, творецът трябва да има свобода, дори с цената на несгоди“.
В звуковия файл чуйте интервюто с проф. д-р Юлиан Куюмджиев за „Музикалните вечери“ на програма „Христо Ботев“.