Съвсем наскоро преминахме към лятното часово време и преместихме стрелките на часовника с един час напред. Води ли тази смяна до промяна в нашия организъм? В „Семейно радио“ решихме да обърнем по-сериозно внимание на тази тема. Наш специален гост е доц. д-р Милена Георгиева, от „Института по молекулярна биология“. Хората реагират по различен начин на тази смяна. За повечето от нас тя оказва сериозно влияние, не само защото спим с час по-малко, но в организма ни се случват промени на биохимично, молекулярно и генетично ниво. Учените са установили, че през първите дни се наблюдава покачване в процента на инсултите и инфарктите. Хората трудно се концентрират, те са уморени и отпаднали. Най-уязвими са възрастните хора и децата. За други смяната не е проблем, животът продължава, както досега. Дали е въпрос на настройка? Отговор дава хронобиологията – науката, която изучава условията за възникване, природата, закономерностите и значението на биологичните ритми и връзката им със здравето на човека.
В зависимост от момента през денонощието циклично се променят физиологичното състояние, интелектуалните възможности и дори настроението. През деня нашият организъм е настроен основно към преработка на натрупаните хранителни вещества, за да получи енергия за активна дейност. Обратното, през нощта хранителните вещества се натрупват, тъканите и делението на клетките се възстановяват. Както е известно периодичните изменения са характерни не само за човешкия организъм, но и за околната среда. Но в съвременното общество често биологичните ритми не съответстват на реалния денонощен цикъл.
От какво зависи да се настроим по-бързо към настъпващите промени при една смяна на стрелките с час напред и отразява ли се тя на нашия биологичен часовник, чуйте повече от разговора на Ирина Вълчанова с доц. д-р Милена Георгиева.
