Всяка година учените се изправят пред предизвикателството светкавично да създадат ваксина срещу мутацията на грипа, която през дадения сезон ще обиколи света. Това обаче може да се промени, ако учените от Института по микробиология при БАН успеят да доведат до успешен край разработването на т. нар. противогрипна ДНК ваксина.
Противогрипните ДНК ваксини са ново направление във вирусологията, в което се създават химерни молекули с помощта на генноинженерни манипулации, и целта е да противодействат еднакво добре на всички щамове на грипа.
ДНК ваксините са много по-лесни за производство, стига да се получат добри клинични изпитания – казва директорът на Института по микробиология проф. Христо Найденски. – В момента се намираме на етапа на експериментален лабораторен модел и пътят до тяхното внедряване е дълъг. При тези ваксини се избягва сезонната циклинчост, при която се явяват различните серотипове на грипния вирус. През този есенно-зимен сезон например, имаме четиривалентна ваксина – тя дава резултати, но няма да бъде ефективна догодина, тъй като спектърът на грипните серотипове може да се промени. Това се наблюдава всяка година, имайки предвид изменчивостта на вируса, епидемичните процеси и т.н. Докато ДНК ваксините са много по-сигурни от тази гледна точка и много по-поливалентни в сравнение със сега разработваните, които са сезонни.
Изследванията върху ваксините са само едно от направленията, по които работят учените от Института по микробиология. Неотдавна институцията отбеляза 71 годишнината от основаването си и 140 години от рождението на своя създател акад. Стефан Ангелов. В отделните й департаменти се изучават причинителите на редица заболявания – човешки папилома вируси, ентеровируси, полиовируси, правят се проучвания върху туберкулозата, рака, ревматоидния артрит.
Коренищата на растението Златен корен (Rhodiola Rosea) стоят в основата на разработването на лекарство против рака. До момента учените са постигнали добри резултати в култивирането на растението и са изолирали редица биологичноактивни вещества, които потискат раковите клетки. Според проф. Христо Найденски лекарството може да се окаже ефикасно срещу някои от видовете на болестта. Друга цел, която са си поставили микробиолозите, е да намалят степента на страдание при пациентите с ревматоиден артрит и да повишат двигателната им активност. А с напредването на годините, когато болестите постепенно ще изчезват, учените ще се изправят пред нови, непреодолими на пръв поглед трудности и все по-често ще поглеждат към звездите.
Много сериозен проблем в момента са целулозните отпадъци и особено хигиенните материали, които космонавтите използват по време на орбиталните полети – казва проф. Христо Найденски. – Нашата визия вече е Марс и как да направим така, че тези отпадъци да се утилизират в един кръгов цикъл и с помощта на микроорганизми да се получат ценни за човешкото здраве и за екипажа на пилотираните полети продукти. Това наистина е голямо предизвикателство, още повече че тези полети ще бъдат много дълги и засега не се очертава завръщане.
Оказва се, че микробиолозите тепърва ще развиват своята научна област, тъй като загадките в нея са неизмеримо повече отколкото откритите решения.
Ние знаем съвсем малко за света на микроорганизмите, изучили сме под 1 процент от тях, а пред нас има още много неизследвани видове – казва проф. Христо Найденски. – Пред микроорганизмите няма граници – докато изучим един щам, той е променил своя облик и поведенческа реакция под влияние на средата. И това повдига множество въпроси, тъй като таксономични видове отпреди един век днес се поставят в нови таксономични класове заради климатичните промени и редица други фактори, включително човешката дейност. В Космоса пък са силните лъчения, магнитни полета, които неминуемо оказват влияние върху видовете микроорганизми и техните качества.
Снимки: личен архив
