Приятели
Казвам аз „приятел пръв“,
казваш ти „приятел пръв“,
казваме „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси,
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си.
Пръв за теб леда пролазва;
пръв за теб пролива кръв –
ето за това се казва,
че приятелят е „пръв“!
(от спектакъла „Бяла приказка“)
стихове: Валери Петров, музика: Петър Ступел
Песенна лирика за приятелството отново звучи в „Изпята поезия“ по програма „Христо Ботев“. Наред с вечната песен за приятелството, създадена от Валери Петров и Петър Ступел, тук звучи и песента „Двете битничета“ на композитора Атанас Бояджиев, който пише музиката по текст на Орлин Орлинов специално за „Щурците” (Кирил Маричков, Петър Гюзелев, Венци Кисьов и Петър Цанков). Звукозаписът е направен в дълъг, вечерен сеанс в Първо студио на БНР. Със съгласието на поета, Атанас Бояджиев прави някои промени в стиховете, като ги ориентира повече към по-леката младежка стилистика и приятелството. Насочена срещу войната, песента „Двете битничета“ напуска идеологическите рамки на политическата система от едно време и се превръща в творба с общочовешко послание.
Има ли приятелство
Мой приятелю, где си ти?
Мой приятелю, от детинство…
Аз те търся пак, а нощта крещи:
Има ли приятелство още, истинско?!
И в щастието, и в неволята
бяхме заедно, мой приятелю
и с теб намирахме радост и в болката,
тръгвахме един до друг срещу вятъра.
После вятъра крие думите
и земята ни пази друмите,
още стъпките скитат с вятъра,
мой приятелю!
Може би вина има времето,
с ветровете си то отнесе ни.
Зная, другарството между големите
свършвало, приятелю, както детството.
После вятъра, вее думите
и земята ни губи друмите,
даже стъпките са изчезнали,
мой приятелю!
В този свят голям тъй внимавахме,
че не стигна той и за двамата.
Ние живеем пак под едно небе
сякаш с мен вървиш сега, ала няма те…
Мой приятелю!
Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев, изпълнение: Бисер Киров.
Песента е отличена със Специална награда на фестивала „Златният Орфей”, 1968 г.
неделя, 27 май, от 17 часа