Правата на децата с увреждания и политиката на държавата – това е темата на днешното издание на предаването „Законът и Темида“. За проблемите на семействата с деца с увреждания, ролята на държавата, връзката със системата за закрила на детето и Закона за личната помощ разговаряме в студиото с Росица Димитрова – заместник министър на труда и социалната политика, юриста Елеонора Петрова, Вера Иванова –председател на Конфедерация за защита правата на децата, Валентина Христова – майка на дете с увреждане и Надежда Денева – експерт закрила на детето.
Вера Иванова: Системата обрича децата с увреждания на смърт. На 18-годишна възраст спират помощите и децата ни се приравняват към един контингент от хора, които от мързел никога не са работили и са на социална пенсия, а децата ни получават процент от тази социална пенсия. Няма развити услуги и родителят на дете с увреждане цял живот е заложник на детето си.
Валентина: Имам момиче на 17 години, когато завърши училище, тя е обречена да стои вкъщи. Обречен е и поне един член от семейството на дете с увреждане. Аз като майка на дете с увреждане никога не съм работила и никога няма да работя. Сраснала съм се с нея. Когато казваме, че е по-добре да надживеем децата си, не го казваме, за да сме интересни и да предизвикаме съжаление, а защото това са голите факти. Мисълта, че дъщеря ми ще остане един ден без мен, ме убива – това е!
Проблемът с дневните центрове за хора с увреждания е много голям, никак не е лесно да се запишеш в такъв център, подбират се деца и хора с по-леки увреждания.
Росица Димитрова: Много внимателно слушам това, което се споделя от майки на деца с увреждания и от организации на хора с увреждания и внимателно анализираме това, което се споделя като информация, становища, мнения. Предстои да преминем към изработването на нов закон за интеграция на хората с увреждания, за да може законодателните разпоредби да отговарят на разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, която България е ратифицирала през 2012 г.
Елеонора Петрова: Има нужда от нови закони. Основното, което искаме, е да се въведе индивидуална оценка на потребностите на детето. В момента се прави социална оценка, социалните работници, които я правят, дори не са виждали детето. Що се отнася до закона за интеграция на хората с увреждания, вече не говорим за интеграция, а за социално включване на хората с увреждания.
