В съботната вечер предлагаме среща с изкуството на един от най-ярките български оперни артисти: режисьор и педагог с респектираща ерудиция и изумителна творческа енергия, неуморен пропагандатор на българското музикално творчество, личност с енциклопедични познания не само в областта на музиката и (съвсем не на последно място) в последните 10 години – наш постоянен гост-радиоводещ. На 21 май авторът на любимата на опероманите рубрика „Срещи, гласове, съдби“ - проф. Павел Герджиков, посрещна юбилейния си рожден ден. Целият екип „Класика“ на програма „Христо Ботев“ го поздравява и му пожелава много здраве, благополучие, много творческа енергия и осъществени проекти. Трудна е задачата в скромните рамки на едва четири часа да се представи поне малка част от огромното звукозаписно наследство, което тази удивително разностранна и енергична творческа личност ще остави на поколенията. Ще прозвучат някои от най-хубавите студийни записи на арии и песни, както и фрагменти от безценни документи, съхранени в Златния фонд и архивите на БНР. Сред тях са спектакли на „Дон Жуан“, „Пепеляшка“, „Италианката в Алжир“, „Любовен еликсир“, „Кавалерът на розата“, „Майстори“, записани през 60-те и 70-те години в Софийската опера. Дирижират ги легендарни майстори като Асен Найденов, Атанас Маргаритов и Михаил Ангелов, а сред солистите са звезди от ранга на Павел Куршумов, Благовеста Карнобатлова, Любомир Бодуров, Надя Шаркова, Георги Генов, Рени Пенкова, Христина Ангелакова, Асен Селимски, Петя Иванова. Ще припомним и най-големия принос на Павел Герджиков към българската култура - премиерните изпълнения и записите на огромен брой български творби. Разбира се, ще предложим на слушателите и интервю с проф. Герджиков, който е повече от атрактивен събеседник и всеки път успява да изненада с нова информация, нов спомен, нова закачка. В предаването той сподели:
„Наскоро във връзка с кръглата ми годишнина направих едно изявление. Питаха ме: „Ще изчезне ли българският език и култура?“ – да! Ако продължаваме така – ще изчезне. Ако не се противим на неизбежната глобализация, ще изчезнем. Ще изчезнем и като език, и като култура, и като музика. Ние можем да продължим да съществуваме като мерим ръст със собственото си творчество: музика, театър, литература, живопис... А ние имаме много неща, с които можем да бъдем на равна нога с много европейски народи. Но ако продължаваме така несериозно и нихилистично да се отнасяме към собственото си творчество, ние ще изчезнем и затова според мен тази противоотрова, антидот на неизбежната глобализация, е да държим на собствения си език, музика, култура, творчество, фолклор...“
