Това твърди прочутият тенор, чийто изкусителен сценичен чар (изкусителен и извън сцената, разбира се) и великолепен глас (някои критици го определят като „божественият глас на Франция“) пленяват многобройните му фенове по целия свят вече три десетилетия. „Може би славата ме споходи твърде рано, но не мисля за нея - казва пред журналисти Роберто Аланя. - Хората на изкуството са уязвими. Започнеш ли да четеш списания, става непоносимо. Гласът е крехък инструмент, ако си неспокоен,уплашен или пък недоспал, веднага се усеща…“
Славата връхлита Роберто Аланя, когато е на 25. Печели конкурса на името на Павароти във Филаделфия и …цялата любов и подкрепа на своя идол, който му предрича световна кариера. Същата 1988 Габриел Дюсюрже, основателят на фестивала в Екс ан Прованс, с гордост представя „голямото си откритие“ , както нарича Роберто Аланя в Глайндборн. На престижната английска сцена елегантният парижанин със сицилиански корени вае контурите на своята първа роля. Магнетичният Алфред от „Травиата“ мигом покорява публиката не само на Острова. Две години по-късно Ла Скала посреща възторжено Роберто Аланя като Алфред, а Рикардо Мути, удивен от безспорните му качества го кани в друга култова роля от друг Вердиев шедьовър –Херцога от „Риголето“. „Безукорно изваяна кантилета с подчертан вкус към детайла, страст и артистично вдъхновение“, така специалистите определят изпълненията на Роберто Аланя. Той самият твърди, че се доверява най-вече на инстинкта, на вътрешния глас. „Твърде често не съм в състояние да контролирам случващото се на сцената. То е свръхчовешко, осенение свише, божествен миг, необяснимо като транс…“ На доста подобни божествени мигове се радва в 30 годишната си кариера Роберто Аланя, роден на 7 юни 1963 в парижко предградие в семейство на сицилиански имигранти. „Когато бях във Франция, всички казваха: „О, вие сте италианец!“. В Италия пък не се колебаеха: „Вие сте французин“. Нямах си родина. На душата ми й бе трудно…А сега навсякъде съм чужденец, но това няма значение. Светът е моята родина!“, твърди Роберто Аланя и ни съветва да не се страхуваме да мечтаем. 
Неговата мечта била, то се знае, да пее. В детството си подражава на великите тенори и гледа в захлас Марио Ланца в парижките киносалони.
Пее в пицерии и кабарета популярни канцонети. Вероятно оттогава
Роберто е прочут с щедростта да очарова и да обсипва публиката с неаполитански „деликатеси“, както отбелязват в английския печат.
Защо го прави ли? „Не зная - отвръща тенорът. - Може да съм малко луд.
Певецът трябва да е изключително съсредоточен и да се вживява. Не бива да се оставя на личните си проблеми…“ А те го връхлитат още съвсем млад. Жени се на 18, остава вдовец на 29, а дъщеричката му е едва на няколко години…Точно, когато с шеметна скорост тръгва световната кариера на Аланя. През 1991, 92-ра и 96 –та година превзема от раз три от най-престижните световни театри: Ла Скала, Ковънт Гардън и МЕТ. Покорява ги с една роля - Рудолфо в „Бохеми“, а до Роберто Аланя вече е Анжела Георгиу. „Това е съвършената любов!“, възкликва Аланя, когато среща красивото румънско сопрано.
„Понякога е много трудно да бъдеш щастлив. Но никога не бива да преставаш да опитваш. Само, когато си истински щастлив, си спечелил напълно…“, вярва Роберто Аланя. С Анжела се женят през 1996 и на мига се превръщат в тема №1 за светските хроникьори. Често са заедно на сцената и в звукозаписното студио. През 2001 г. се появява филмовата версия на „Тоска“ с режисьор Беноа Жако, а Георгиу и Аланя постигат истински триумф! Но съвместният живот на две толкова ярки звезди, уви не е безпроблемен. Познавачите наблягат на факта, че като изпълнител Анжела е по–интелектуална, а Роберто - по-интуитивен и това засилва недоразуменията. След относително бързият възход идва неизбежен спад. Тръгват слухове за недопустимо отменени в последния момент ангажименти. За интриги от нейна страна и за лутания - от негова.
Самият Аланя признава, че е абсурдно самокритичен. В печата се появяват писания как нюйоркчани видели Роберто Аланя да се измъква през прозореца на гримьорната си в МЕТ, за да избегне всякакви срещи след недотам успешно представление… През 1994 тенорът предизвика истински фурор като Ромео в операта на Шарл Гуно „Ромео и Жулиета“ .
„Тембър и мекота, излъчване и агресивност – гласът на Роберто Аланя задоволява всички изискания на топспециалистите“, отбелязват в Дейли Мейл и питат: „Това ли е новият Павароти?“ по повод триумфалния успех на Роберто Аланя през октомври 1994 в „Ромео и Жулиета“ – премиера в Кралската опера Ковънт Гардън. Година по-късно тенорът получава изключително ценно признание: наградата „Лорънс Оливие“ за изумителното актьорско преобразяване като Ромео.
В 30-годишната си кариера Роберто Аланя има над 60 роли: от Алфред, Неморино и Манрико до Калаф, Радамес, Рудолфо, Дон Хозе, Де Грийо и Вертер. „Свикнах да не планирам живота си предварително, а да се наслаждавам на всеки ден. Дори, когато вали“, споделя Аланя, визирайки драмите в личния си живот, а също и някои сценични неудачи. Дори скандали. Като грандиозният шум, който се вдигна в Ла Скала. Откриват сезона на 7 декември 2006 с нова постановка на „Аида“. Режисьор е Франко Дзефирели. На второто представление по време на второ действие Аланя внезапно напуска сцената възмутен от освиркванията в достолепния театър. Настава невъобразима суматоха. Роберто Аланя отнася сериозни критики, че артист от неговия ранг не може да си позволи подобна реакция…Тенорът пък се заканва да съди Ла Скала.
Питат Роберто Аланя за днешната съдба на операта, за т.нар сценична магия. „Тя не е подвластна на мимолетни модни увлечения.
Оперните шедьоври са извън времето! Убеден съм, че днес операта е по-популярна от всякога, а броят на феновете по целия свят расте. За тези ентусиасти с жаден поглед и горещо сърце съм готов да дам всичко от себе си. До последната капка!“, пределно откровен е Роберто Аланя и не престава да го доказва.
В съкратеното издание на съботната оперна вечер ще си припомним откъс из един от култовите записи на Роберто Аланя и Анжела Георгиу от времето, когато ги наричаха „вълшебната двойка“ и на сцената, и в живота. Става дума за записа на „Манон“ от Жюл Масне продуциран от EMI през 1999 година. Партнират им Ърл Патриарко Жозе ван Дам, Жил Рагон, Анна Мария Панцарела , Сюзан Шмак , Софи Кох, хорът и оркестърът на Театър Ла Моне в Брюксел.
На диригентския пулт е Антонио Папано.
Припомняме либретото на операта "Манон Леско".
