Изкуството й се ражда на живо, пред очите на публиката, и също както в живота – без репетиция. Българската художничка Ванеса Катрин рисува в италианските дворци, концертни зали и дори манастири, а образите й върху платното винаги са нейно огледало, защото ги изтръгва от душата си.
Младата художничка, която пленява италианската публика със своите пърформанси, е единствената българка, която ще участва в заключителната изложба на световното биенале по архитектура във Венеция. На 10 юли в бароковия дворец Дзенобио избраната сред 6 хил. кандидати от цял свят артистка ще импровизира пред бялото платно в присъствието на публиката.
Ще представя пърформанса Chiave di lettura или “Ключът на истината” в свободен превод – ключът към това, което ни кара да вървим напред и да не изневеряваме на себе си – казва тя. – Първо, обаче, трябва да разберем кои сме ние. Нужно е да се освободим от всичко повърхностно и да достигнем до истинската си същност, за да правим това, което чувстваме.
Първия си пърформанс Ванеса Катрин създава преди три години, рисувайки женски силует в гръб. И изпраща така наситено с емоции послание, че публиката се разплаква. След като видях сълзите на хората, разбрах, че успявам да докосна нежни струни в душите им и да предавам чувствата си, добавя тя. Много често моите персонажи са в гръб, защото по този начин посланието е по-силно. За мен няма значение дали жената е красива или не, дали има сини или кафяви очи. Защото ме интересува не външната част на нещата, а това, което е в нас – излъчването, движенията, говора, жестовете. Аз винаги съм търсила вътрешното усещане. В пърформансите си използвам симбиоза между живопис, театър, танц, музика и когато успея да постигна синестезия, формите излъчват музикалност и създават поезия. Започвам от бялото платно и интерпретирам това, което чувствам в момента, затова критиците често ме наричат “художничката с душа”. Докато рисувам, понякога чрез огледала създавам т. нар. вибрационен кръг, за да може енергията, която се излъчва от мен, да отиде в картината и след това в хората. Така всички вибрираме на една и съща честота.
Ванеса Катрин казва, че е художник от винаги – първата си самостоятелна изложба прави едва на пет в родния Пловдив, а нейна детска рисунка попада в колекцията на покойния вече папа Йоан-Павел Втори. След като завършва художественото си образование, заминава за Верона и получава артистичното си кръщение в ателието на известния маестро Атос Фачинкани. Следват музеи, сред които флорентинския Барджело, Firenze Art Gallery и решението да се посвети на живописта на пълен работен ден и нощ.
Според художничката днешните револционери са хората, които дръзват да се опълчат на комерсиалните течения и определя себе си като една от тях. Затова и без колебание прегръща спонтанната идея да остави платното бяло и да направи един пърформанс само с мисъл. Много често в живота се намираме пред бяло платно – преди да се решим как да постъпим, доколкото изобщо имаме свободен избор, казва Ванеса Катрин. В този смисъл не е важно съвършенството на една картина, а колко емоция и любов успява да предаде тя. Произведение на изкуството може да бъде само едно цвете, дума или жест, но зависи кой, как и защо го прави, смята художничката.
Въпреки че е гражданин на света, Ванеса Катрин казва, че усеща своите корени. И нищо чудно скоро да се покачи на пловдивско тепе и с четка да разкаже някоя завладяваща история върху платното – например за Боянския майстор, изписал през XIII век иконите в малка църква в планината като предчувствие за европейския Ренесанс.
Снимки: Личен архив
