„Думата „Матенадаран“ е древно-арменска и в превод означава "хранилище за ръкописи". След създаването на арменската азбука през 405 година от арменския учен Месроб Мащоц, подобни хранилища имало в арменските манастири. Буквите не са се променили. И сега пишем по този начин, затова е възможно всички ръкописи да бъдат прочетени и днес. Но, да ги разбереш е много трудно, защото църковно-литературният език се е променил“.
Съвременните преводи се правят в института, където се реставрират и ръкописите. В източната зала на научния център може да се видят ръкописи от 5-и век върху пергамент. Те са запазени, благодарение на дългия си престой в пещери. Открити са вкаменени, а реставрирането им продължило три години.
След създаването на арменската азбука били открити специални работилници - скриптории - за преписване на книгите.
300 хиляди са запазените арменски ръкописи. Съхраняват се в различни музеи и библиотеки по света. Колекции има в Ерусалим, Венеция и Виена, но най-голямата е в Матенадаран. Тя съдържа 18 хиляди арменски ръкописа. Освен това в Института има четири хиляди ръкописа на иврит, арабски, персийски, сирийски, гръцки, индийски, както и 100 хиляди архивни документа. Много от ръкописите са художествена ценност, казва Лина Пирадова:
„В Матенадаран се съхранява и известното Ечмиадзинско евангелие с миниатюри, които изобразяват сцени от живота на Христос“.
От 5-и век във всички арменски църкви имало и специални школи по живопис - за илюстрации на ръкописите:
„Цветовете не са реставрирани. Те са се запазили, защото всичко е органично и растително. Синият цвят, например, се получавал от камъка лазурит, зеленият - от сока на определени растения. Интересно е, че червеният цвят се получавал от пигмента на червеи, които излизат на повърхността на земята само веднъж годишно - в ранна есен - и то само за два часа - от пет до седем сутринта.
В Матенадаран може да се види най-голямата и най-малката арменска книга:
„Най-големият ръкопис тежи 28 килограма. Писали го 3 години. Завършен е през 1202 година. Собственикът му бил убит, а книгата взета от турците. За да си я върнат, арменците събрали 25 килограма сребро. Откупили я и я съхранили в продължение на 7 века в арменски манастир на турска територия. През 1915 година по време на арменския геноцид манастирът бил разрушен. Две жени успели да спасят ценният сборник с църковно-тържествени речи. Трудно им било да пренесат 28-килограмовия ръкопис, затова го разделили на две. Едната част стигнала до Ечмиадзин. Втората жена починала по пътя и никой не разбрал къде е скрила другата половина от ръкописа. През 1918 година един руски офицер случайно открил втората част от книгата в турския град Ерзурум. Пренесъл я до Тбилиси в Грузия и я подарил на арменската общност. Там определили произхода на ръкописа и го изпратили в Армения. Така и двете половини са в Матенадаран“.
Най-малката книга пък тежи само 19 грама. Създадена е в Крим и представлява църковен календар от 15 век.
В Матенадаран може да се видят и известните арменски ноти. Армения има собствена система за изписване на музикалните знаци. В Матенадаран се съхраняват и ценни медицински книги.
Целия репортаж на Мира Стефанова чуйте в звуковия файл.
