Стъклени накити, предмети и произведения на изкуството греят с щедрата палитра на художник благодарение на една българка, която емигрира в Съединените щати с единствената мечта... да бъде баба. Ала двайсет години по-късно фирмата й за цветове край Сиатъл процъфтява, благодарение на богатите нюанси на стъклото и изящните творби на артисти от цял свят.
На 57 години, въоръжена единствено с опитността си като инженер химик, Момка Пеева се озовава от другата страна на Океана. Без познания по английски език и без шофьорска книжка, тя е на път да сбъдне тъй скромното си желание.
Решението да напусна България не беше да правя бизнес в Съединените щати, а по-скоро да бъда “grandma” (баба) на моята внучка – разказва Момка Пеева. – Но в Сиатъл открих добри условия за работа със стъкло – тук има множество специализирани галерии, тук твори и световният артист Дейл Чихули. И въпреки че районът ми предложи множество възможности да пробвам знанията си, беше много трудно да пробия, защото бях емигрант и нямах местен опит. Междувременно започнах да уча английски, за да се адаптирам към средата и не след дълго намерих работа в Портланд като химик за една новосъздадена компания, която поиска да направя цветове от боросиликатно стъкло. А това е твърдо стъкло, доста по-различно от обикновеното меко стъкло, с което бях работила дотогава. Знанията по химия обаче ми помогнаха и за целта успях да адаптирам много от познатите ми формули. Така само след няколко месеца имах големия шанс и удоволствието да направя нещо уникално за Съединените щати – създадох много светли цветове.
Българката постига ярки багри, които, под формата на стъклени пръчици, артистите използват в направата на своите творби. И не след дълго добива дързост да опита свой бизнес заедно с единия си син, Гео, също инженер. В семейната фирма в Арлингтън тя се захваща с химическата част, а той с техническата и бързо успяват да надмогнат конкуренцията на двете местни фирми с качество и многообразни цветове. Търгувайки единствено по интернет, днес пазарът им се разпростира до Австралия, Япония и множество европейски страни.
Фирмата на Момка Пеева предлага 98 неповторими цвята – с помощта на тези стъклени заготовки хора на изкуството развихрят въображението си, за да ги претворят в скулптури, колиета, животински фигурки, чаши. Включително лули за пушене на марихуана, тъй като боросиликатното стъкло издържа на висока температура и е податливо за художествена интерпретация, когато е в ръцете на артист. След легализацията на наркотика в Калифорния и в още няколко щата бизнесът с лулите процъфтява и цената им понякога достига 2000 долара.
Първо се ползва основно стъкло, което е с боросиликатна основа и към него се прибавят порции от различни химикали – предимно окиси на металите – обяснява технологията, с която се постигат цветовете, Момка Пеева. – След това сместа се слага в електрически пещи да се топи. Процесът отнема между 18 и 24 часа, преди стъклото да се извади с помощта на т.нар. охладители. Всичко това правим ръчно, въпреки че е по-бавно, но пък подсигурява добър вид на изтеглената пръчка и по-добро качество с по-малко брак. Няколко компании вече се опитаха да правят машинно изтегляне, но качеството не е същото.
Преди две години Гео Пеев се завръща в родината и наема част от старата фабрика за стъкло в Белослав, за да основе филиал на фирмата. Оказва се, че европейският пазар тепърва се отваря за изделията от боросиликатно стъкло, а и от Америка вече търсят българския клон за поръчки. Затова може би няма да е далеч денят, в който цялата фамилия отново ще се събере на родна земя.
