Метастазите на раковите клетки не загиват, попадайки в кръвообращението или в „нови“ за тях органи, съобщават молекулярни биолози от университета „Колорадо“ в Аврора, САЩ в статия, публикувана в списание PNAS.
Когато раковата клетка напуска своя „дом“, тя преживява огромен стрес и се бори с него, преработвайки много успешно увредени протеини и друг клетъчен „боклук“, обяснява Майкъл Морган.
Според биолозите имунната система се справя добре с възникващите тумори, но когато клетките на туморите станат способни да се придвижват самостоятелно, възникват метастази, които по някаква причина имунната система не може да „види“. Статистиката сочи, че 90 % от смъртните случаи при ракови заболявания в САЩ се дължат на метастази.
През последните години учените са открили няколко от начините, с които ракът успява да излъже имунната система и да се разпространява в организма, пише още в публикацията. В някои от случаите раковите клетки проникват в имунните тела и ги използват като транспортно средство, а в други споделят молекулярния „паспорт“ на стволовите клетки и изглеждат на имунната система като зарастваща рана.
Според Майкъл Морган обаче това не обяснява защо раковите клетки оцеляват и в друга среда, където има съвършено други условия от тези, в които са възникнали, и защо много от туморите не се поддават на лечение с химиотерапия.
Екипът от биолози е провел експеримент с лекарства, които не се използват пряко за лечение на ракови заболявания и е установил, че много от метастазите могат да бъдат унищожени с хлорохин и изобщо от препарати, с които се лекува малария. Тези лекарства имат основно свойство да потискат работата на лизозомите – клетъчните органели, които преработват увредените протеини и друг клетъчен "боклук".
Този резултат е довел учените до извода, че лизозомите имат важна роля в развитието на метастазите. Те променили ДНК на обикновени ракови клетки така, че активността на лизозомите в тях рязко се повишила и клетките станали по-мобилни. По този начин те могат да преживяват в нови условия, но стават уязвими за препарати, които могат да потискат работата на лизозомите.
Интересното е, че на даден етап раковите клетки стават неуязвими за хлорохина и подобните препарати, но пък губят способността си да мигрират в други органи и тъкани.
Според биолозите обработката с хлорофин може да спре разпространението на метастазите в организма, което пък ще даде възможност на хирурзите да отстранят оперативно раковите клетки и да спасят пациента.
