„Рене и Жоржет Магрит и тяхното куче след войната“. Има такава песен. Посветена е на художника-сюрреалист Рене Магрит. Заглавието идва от снимка на семейство Магрит в родната Белгия, под германска окупация през Втората световна война. Черно-бялата снимка е надписана като „Рене и Жоржет Магрит с тяхното куче по време на войната“. И тъкмо тази фотография събужда музикално-поетичното вдъхновение на Пол Саймън, чувство, родило песен – странна и магически-меланхолична. Текстът изобразява семейство Магрит, емигрирало в САЩ. Песенната лирика на Пол Саймън рисува почитателите на „Пингвините“, „Лунните отблясъци“, „Авлигите“ и „Петте атлаза“, все елементи от сюрреализма, но заедно с това – и музикални групи от времето и модата на Ду-Уоп, предвестника на рок-енд-рола – „забраненото изкуство“, мечта и за самия Саймън, но и копнеж за други, които „пазят тази музика, скрита в чекмеджето на сърцата им“. Като слушатели сме в непонятна за нас игра с времето-и-негови преплитащи се измерения. Едва ли има избор – доверяваме се и оставяме на Пол Саймън да ни води. И ето: основните герои в песента – Рене и Жоржет Магрит, се разхождат по „Кристофър Стрийт“, спират се пред витрината на мъжки магазин, развълнувани от гледката на „всички манекени“, очевидно в стилистиката Ду-Уоп. Това са те – Рене и Жоржет Магрит „с развеселените до сълзи емигрантски очи“. Сякаш виждаме белгийския художник и неговата достолепна дама да танцуват голи в хотелската стая, до прозореца срещу магазините на „Кристофър Стрийт“, преди да се облекат за обяд с „обществения елит“...
Пол Саймън присъства невидим в забавното, полуреално и с лека носталгия към младостта поетично изображение. В песента той скришом се идентифицира с възрастния художник-сюрреалист, завладян от пингвини, авлиги, лунен блясък и сатен, замаян от „дълбоко забранената музика“, рок-енд-рола, в който Пол Саймън по-късно ще се влюби.
Това се случи във времето на Рене и Жоржет Магрит.
И тяхното куче.
След войната.