Когато се спомене за изработване на дантела, много хора си представят плетиво на една кука. Малцина обаче са посветените в занаята за изработване на традиционната калоферска дантела, която се появява у нас в края на XIX век. Технологията за плетене на калоферската дантела е същата като за т.нар. „брюкселска“ совалков тип дантела. Различното при изработването на нашата дантела е включването на орнаменти от природата – рози, лалета, слънчогледи, еделвайси, житни класове. Те й придават типично български облик.
В Калофер я наричали „бялата магия“, защото в миналото продажбата на дантелите осигурявала поминък за целия град. След като Калофер бил опожарен и оставен в разруха през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дантелата се превърнала в основно средство за препитание.
През 1910 г. в Калофер се открива първото и единствено у нас дантелено училище „Трудолюбие“. Двугодишният курс на обучение там преминали около 1800 жени и момичета. Умението да се изработват дантели е запазено в Калофер и до днес. На този уникален занаят е посветен дори местен празник, за който в Калофер се събират майсторки на дантели от цялата страна.
За да се запази и популяризира калоферската дантела, на 15 август т. г., в града отвори врати творчески център, където ще се събират модели и документи, свързани с изящното плетиво.
Целта, която сме си поставили, е да представим дантелата като съвременно изкуство, но и като поминък за калоферци -– казва Антоанета Първанова, председател на читалище „Христо Ботев-1869“ и допълва:
Решихме, че си заслужава дантелата да има свой дом в Калофер. А фондацията „Пловдив 2019“ ни подкрепи за създаване на визуална идентичност на Центъра за калоферска дантела. Всички дейности и материали, ремонтът на сградата, са направени от дарения на граждани и с помощта на бюджета на читалището. Много доброволци вложиха труд, всичко тук е създадено от калоферци с много любов, желание и всеотдайност.
За да бъде оценено това изкуство, трябва хората да са запознати с технологията и начина на изработване. Иначе правят аналогия с машинното плетиво и плетенето на една кука. А когато видят колко бавно и трудно се плете тази дантела, тогава истински оценяват нейната красотата и изящество. Центърът дава възможност за демонстрация на плетене, показва и готови изплетени модели на старите майсторки, които са изложени в експозицията „Златен фонд на калоферската дантела“. Експонатите са дарени преди години от граждани на Калофер, тогава е имало кампания, но никой не е събрал информация за авторите на моделите и годината на тяхното създаване.
В Калофер никога не е имало носии. Откакто съществува този град, хората са се обличали в градски стил и по западен образец: Всички снимки, с които разполагаме, никъде не представят жените ни с носия. Тези неща обаче малко се забравят и сега залитаме по новите тенденции. Сега национализмът е много модерен, но е в изкривен вариант – казва Антоанета Първанова.
Истината е, че калоферската жена е била много елегантна и е ценила външния си вид. Целият град е свързан с плетенето на дантела. След Освобождението през 1878 г., инициативата да се изплитат дантели и да се изнасят на пазари в Западна Европа, където е била изключително ценена и скъпа, е спасила града от следвоенната разруха. Жените са плетели, а мъжете са изработвали от стомана и дърво совалките, стойките и всичко, необходимо за плетенето. Благодарение на масовия труд, от Калофер са тръгвали цели каруци с дантели за пазарите. Изработката на дантели, и то в големи количества, доказва, че българинът е намирал начин да оцелее и в най-тежките времена. Каквото и да се случи, въпреки всичко ние оцеляваме. Това важи за всички българи. Успели сме да се справим с всичко, щом е така, ще продължаваме напред.
Снимки: kalofer.bg, muzeibotev.com, dnevnik.bg, БГНЕС и архив
