Като в кутия със съкровища Елиас Канети побира детските си преживявания в родния Русчук, за да ги разпръсне там, където житейските му бури го отвяват и да ги насити с още повече усещания, прозрения и мъдрост. Затова и думите му Всичко, което преживях по-късно, се беше случило някога в Русчук, ще се превърнат в синтез, осмислящ целия му жизнен опит и наследство за хората, които ще идват и ще си отиват.
С изложба, разкриваща паметни моменти от живота и творчеството на Елиас Канети, международното дружество на името на писателя отбеляза 25-годишнината си в залата на държавните архиви. Организацията работи за популяризирането на съчиненията му чрез издаването на неговите книги, провеждането на литературен фестивал, на творчески конкурси и международни форуми.
Роденият през 1905 г. в семейството на сефарадски евреи Нобелов лауреат прекарва първите си шест години в Русе (някогашният Русчук) и детството му ще окаже отражение върху бъдещия му светоглед.
През 1911 г. семейството заминава за Манчестър, а година по-късно – след смъртта на бащата, се премества в Цюрих и след това във Виена – разказва проф. Пенка Ангелова, основател на международното дружество “Елиас Канети”. – Именно във Виена Елиас Канети издава първите си произведения и избира немския за майчин език, но през 1937 г. е принуден да напусне Австрия заради аншлуса и преследването на евреите. По време на военните действия и дълго след тях живее в Англия и това се отразява на писателската му съдба, защото трудно се става известен по време на война и в емиграция, при това пишещ на чужд за страната език. Световната му кариера започва през 60-те, когато най-голямото немско издателство “Ханзер” публикува книгите му, а през 1981 г. той получава Нобеловата награда за литература и на стола на нобелистите изписва родния си град Русчук. Разбираемо, Елиас Канети не може да се идентифицира само с една страна – той има поне няколко места, в които се чувства у дома и смята за своя духовна родина и Русе, наред с Цюрих и Виена, е едно от тях.
През 1931 г. Елиас Канети пише единственият си роман “Заслепението”, но творбата му ще бъде забелязана от публиката и критиците едва след Втората световна война. Философският му труд “Маси и власт”, завършен през 1960 г., пък въплъщава онова основно произведение в творчеството му, в което той осмисля човешкото съществувание, безумието, смъртта и разнищва проблеми, свързани с властта и масовите движения. Всичките му произведения – художествена проза, театрални пиеси, есета, обаче се оказват подстъп към онзи момент в зрелостта, в който да систематизира жизнения си опит, връщайки се в детството в Русчук.
Когато човек чете автобиографията му, разбира, че Елиас Канети открива основните символи на властта и масите още в детството си – казва проф. Пенка Ангелова. – Така че мислителят, в какъвто се превръща, се създава още в тези най-ранни години в Русе и последващия опит само надгражда и осмисля преживяното в родния град.
Елиас Канети започва спомените си с описанието на града, където живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика. Именно в Русчук той научава българския език от слугинчетата, дошли от съседните села, там слуша разказите им за върколаците, прекосяващи заледения Дунав и заедно с тях трепери от страх, сгушил се в ъгъла на стаята, там проследява и преминаването на Халеевата комета, вълнувайки се с масите, очакващи края на света. Писателят доживява до 89 годишна възраст – на 76 той получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ.
Елиас Канети е европейски гражданин, роден в България – той е колкото български, толкова и немски и австрийски Нобелов лауреат, подчертава проф. Пенка Ангелова.
Снимки: Диана Цанкова и архив
